Скъпото начинание да си търговец с електроенергия

Нужен е сериозен първоначален и последващ ресурс за участие на търговците на енергийната борса, пише Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в своя задълбочен анализ на енергийния пазар, направен във връзка с продажбата на активите на CEZ Group в България.

В решението, публикувано на сайта на КЗК, е посочено, че множеството такси са една от бариерите пред търговците на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). От друга страна, данните на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показват насищане на пазара и спад на издадените нови лицензи за извършване на дейност търговия с електрическа енергия.

Във връзка с проучването на сделката за ЧЕЗ България от КЗК са получили информация за необходимите обезпечения на търговците на енергийната борса.

Минималното обезпечение за участие на пазарните сегменти на БНЕБ са фиксиран размер – 50 хил. лева за "Ден напред" и "В рамките на деня", и 75 хил. лева за Централизираната платформа за двустранни договори (ЦПДД). Размерът на останалите обезпечения се определя в зависимост от различни критерии (реални резултати от търговия, рискова експозиция, рискова цена, стойност на подадената оферта, срок на доставка и др.).

Основната част на търговията на БНЕБ минава през платформата за двустранни договори, където се сключват договори с различни срокове на доставка (основно над 6 месеца и често с фиксирани условия).

Допълнително търговците дължат и годишна такса, такса за сетълмент и други към БНЕБ. А освен тях трябва да плащат още и добавки към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), отделно мрежовите такси, акцизите и т.н.

С промени в нормативната уредба от лятото на 2019 година на практика всеки производител на електроенергия (включително и на малките централи с мощност от 1 мегават) трябва да мине през борсата, ако искада да продаде своята електроенергия. Така, още преди да сключат договор с клиент, търговците трябва да предоставят значителни обезпечения към различни търговски участници и органи.

Всички тези разсъждения накараха от КЗК да анализират дали покупката на ЧЕЗ България от страна на застрахователното дружество "Еврохолд" (чрез дъщерното Eastern European Electric Company, регистрирано в Нидерландия и с уставен капитал от 1000 евро) няма да окаже въздействие на пазара - на електроенергия и на застрахователни услуги.

През октомври 2019 година антимополният орган отказа да пусне сделката с мотива, че нуждата от финансови средства за участие на енергийния пазар кара компаниите да търсят варианти и гаранции, сред които и специални застрахователни продукти. Това би дало нечестно предимство на търговското дружество на ЧЕЗ България.

Сега обаче от КЗК посочват, че застрахователните продукти за търговците на електроенергия се предлагат на пазара от 2019 година и не са особено търсен продукт. По тази причина всъщност и регулаторът дава зелена светлина на покупката.