България вече е поискала неустойки заради забавянето на газовата връзка с Гърция

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев и енергийният министър Алексанвър Николов са изпратили писмо до проектната компания на новата газова връзка с Гърция (IGB) - ICGB и изпълнителя на проекта AVAX с искане за неустойка заради забавянето на изграждането на газовата връзка. По договор неустойката е в размер на 90 хил. евро на ден.

Писмото ще бъде разгледано на следващото заседание на борда на ICGB. Това обясни енергийният министър по време на изслушване в Народното събрание. Акционери в компанията с равен дял са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon, в което акционери са гръцката държавна газова компания DEPA и италианската енергийна група Edison. Решенията се взимат единодушно.

Газовата връзка се бави вече 12 години, а тя е входната точка, договорена за газа от Азербайджан. Тя трябваше да бъде построена до април 2021 година, но заради забавяния, свързани с пандемията от коронавируса, този срок беше удължен до края на 2021 година. В крайна сметка 50 километра от газовата връзка на територията на България още не са положени.

Общата стойност на връзката е 220 млн. евро. Максималната сума по неустойката е 14,5 млн. евро. Николов не се ангажира с размера на неустойката, но бившият енергиен министър, сега депутат от ГЕРБ - СДС, Теменужка Петкова заяви, че компанията вече дължи 540 хил. евро. 

Николов беше категоричен, че липсата на IGB е "удобно обяснение" за високата цена на природния газ у нас. Цената на газа не зависи от трасето, по което се доставя суровината, каза още министърът пред депутатите и припомни, че има алтернативни трасета за това. Преди дни Николов заяви, че няма ограничения по отношения на капацитета и трасето за алтернативни доставки на газа от Азербайджан, но няма желание от страна на доставчика те да се използват.

Трудно може да се даде точна цифра какви са пропуснатите ползи от нереализацията на проекта, тъй като зависи от променливи компоненти - цената на газа на европейските борси и на алтернативните горива (петролни продукти). Николов обаче посочи, че пропуснатите ползи са директна загуба за българското общество и може да достигне до 1,5 млн. лева. 

Опасенията са, че реализацията на проекта ще се забави още и едва ли ще влезе в експлоатация до есента на тази година. Това означава, че още месеци България няма да може да получава в пълен обем (по 1 млрд. куб. метра газ годишно)договорените количества газ от Азербайджан, чиято цена в момента е по-ниска отколкото на "Газпром Експорт". Заради липсата на IGB в момента България получава малко над 1/3 от договорените количества - 350 млн. куб. метра годишно.

Николов обясни още от парламентарната трибуна, че се водят активни преговори за ускоравяне на строежа на IGB като са планирани срещи с гръцкия енергиен министър Костас Скрекас и инспекции на строежа. Темата е била обсъдена и по време на срещата на премиера Кирил Петков с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис. България ще настоява да бъде спазен срока за въвеждане в експлоатация - 1 юли 2022 година.

Получено е искане за поредно отлагане на реализацията на проекта, но то няма да бъде уважено, категоричен беше Николов.

Енергийният министър призна, че проектът е структуриран правилно и това е начинът за реализацията на газовата връзка. Трасето у нас обаче е много усложнено, включително и минаване под язовир ("Студен кладенец") и под река Марица, което също е една от причините за бавното изпълнение, смята още Николов.

"Не мисля, че имам право да говоря за саботаж", каза още енергийният министър, но призна, че България търпи сериозни финансови вреди заради невъзможността да бъде изпълнен договорът с азербайджанския доставчик. От парламентарната трибуна той спомена и името на компанията - Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC), която доскоро беше пазена в тайна. Името обаче се появи в писмо на Българската газова асоциация (БГА), заради което и "Булгаргаз" поиска от ДАНС да разследва изтичането на информация по договора.