Асен Василев: Спиране на износа на ток ще доведе до огромни икономически загуби

Ограничаването на износа на електроенергия от България ще доведе до много по-големи загуби, отколкото бизнесът може да спечели, ако използва електроенергията от АЕЦ "Козлодуй". Това обясни вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев по време на изслушване в Народното събрание.

Василев, заедно с енергийния министър Алексанър Николов участваха в съвместно заседание на финансовата и енергийната комисия в парламента. Темата беше компенсациите за бизнеса заради скъпата енергия.

Правителството определи 1,5 млрд. лева за компенсации в сектора до края на март 2022 г. Сред тях са електроразпределителните дружества, чиито разходи ще бъдат покрити изцяло. При тях положението е по-специфично, защото дейността им е регулирана.

По отношение на индустрията, с малки изключения, обаче разходите могат да бъдат управлявани и затова и компенсацията не е без ограничения.

Но от бизнеса на няколко пъти възразиха относно схемата за подкрепа, предложена от правителството, особено в частта за таван на компенсациите до 30% от цената на електроенергията на свободния пазар. Според работодателските организации това прави съвсем недостатъчна подкрепата при цена на електроенергията от над 300 лева за мегаватчас. Средната цена на тока през ноември на Българската независима и енергийна борса (БНЕБ) надмина ниво от 408 лева за мегаватчас в сегмента "Ден напред".

Не търсим помощ, а компенсация за надвзети средства по сметките за електроенергия, обясни по време на изслушването в Народното събрание Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той посочи, че цената на електроенергията в САЩ например е 35 долара за мегаватчас, а в Европа компаниите разчитат основно на дългосрочните си договори.

Васил Велев беше категоричен, че индустрията не иска ограничаване на износа - през 2021 г. от страната са изнесени 8,8 тераватчаса, което при средна цена от 200 лева за мегаватчас представлява приходи от 2 млрд. лева за България. 

Липсата на лимит може да доведе до спекулации и ще натежи на бюджета и държавните дружества, които осигуряват средствата. По изчисленията на Николов и Василев увеличаването на тавана с 5% означава допълнително 150 млн. лева. Ако има събрани допълнителни средства, може да бъде обмислена възможността за увеличаването на прага до 35%, каза Василев.

Парите за компенсацията са налични в Министерството на финансите. Те идват от Фонда "Сигурност за електроенергийната система " (ФСЕС) и от "свръхпечалбите" на държавните енергийни дружества. От АЕЦ "Козлодуй" например са получени 440 млн. лева. Приходите във ФСЕС от продажба на квоти за въглеродни емисии пък надхвърлят 1,6 млрд. лева заради по-високите цени на квотите.

В момента се изчаква ЕК да се произнесе по промяната в схемата, за да започне изплащането на средства към бизнеса.

До голяма степен българската индустрия си набавя електроенергия от сегмента "Ден напред" на енергийната борса, което го излага и на високата волатилност на пазара. Финансовият министър Асен Василев коментира, че при ниската цена на борсата компании са прекратили дългосрочни договори при цени от 80-100 лева за мегаватчас.

"Бизнесът трябва да поеме риска на фючърсите", заяви Василев по време на изслушването. Той отбеляза, че стремежът на правителството е за максимално съобразена с пазара подкрепа, за да не се получават изкривявания.
Индустрията отдавна се оплаква, че няма търгове за дългосрочни доставки на енергия, както и че предлаганите продукти не са подходящи за тях.

Енергийният министър Алексанър Николов също призна, че има проблем за компаниите да сключват директно договори с производителите. Повечето договори за енергията от АЕЦ "Козлодуй" например се сключват с търговци, които после изнасят електроенергията в чужбина.

България със своите мощности в момента балансира Балканския регион, но страната ни не е заплашена от криза, както е например Косово, заяви още енергийният министър.

Има различни начини да се насърчи предлагането на електроенергия в сегмента за дългосрочни договори, коментира Асен Василев. Той обясни, че в някои европейски държави се прилага изискване определен процент от произведената енергия да бъде предложена по дългосрочни споразумения с индустрията. Други мерки за намаляване на разходите за енергия на бизнеса са намаляване на бюрокрацията, за да бъдат насърчени компаниите да изграждат собствени енергийни мощности, както и по-гъвкава работа на Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС).

По време на изслушването финансовият министър отбеляза още, че повечето компании прехвърлят своите разходи, което води до увеличаване на инфлацията.

Василев уточни още, че се предвижда възможност за провеждане на централизирани търгове за покупка на електроенергия за държавни ведомства, включително социални домове, детски градини и училища, за които не се очаква да имат капацитет да участват в търговията на БНЕБ.