Енергийни експерти критикуват новите моменти в Плана за възстановяване

След месеци на преговори и пренаписване на предложенията България изглежда почти готова да представи за одобрение в Европейската комисия (ЕК) плана си как да бъдат похарчени парите за възстановяване на европейската икономика след пандемията от коронавируса. Страната ни кандидаства за над 6 млрд. евро под формата на грантове от европейските фондове.

На 15 октомври служебното правителство внесе предложението си, което получи силни критки от страна на Брюксел - основно в областта на енергетиката. Затова и кабинетът на Кирил Петков се зае с пренаписването основно на тези предложения и ги представи публично преди няколко дни.

Това, което прави основно впечатление е, че отпада проектът за изграждане на газови блокове в Маришкия басейн, но за сметка на това там ще бъдат изградени батерийни мощности с капацитет от 6000 мегаватчаса, или 1000 мегавата пиков товар. В Плана за възстановяване фокус се поставя и върху използването на геотермалния потенциал.

Експертите от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) обаче имат доста критики към плановете на правителството. За тях е необяснимо как страната ще намали емисиите от сектор "Енергетика" с 40% до 2030 г. спрямо нивата през 2019 г., без да бъдат затваряни мощности, освен тези, които не отговарят на европейските енергийни стандарти. Също така те отхвърлят идеята Маришкия басейн да работи само през зимата, когато потреблението на електроенергия е пиково.

Една от слабостите за предложението на адекватни проекти е липсата на актуална Енергийна стратегия, която да посочи мястото на предлаганите инициативи в общата рамка на енергийното ни развитие и осигуряване на заместващи базови мощности след 2035 г., както и визия за либерализацията на електроенергийния пазар.

На първо място експертите посочват, че сроковете за усвояването на средствата от фондовете за възстановяване са съкратени - до края на 2023 г. те трябва да бъдат договорени, а до 2026 г. дейностите по тях - изплатени. Повечето държави от ЕС вече имат зелена светлина на предложенията си и дори получиха първите траншове.

По тази причина е необходимо да се предлагат проекти, които имат висока готовност за реализация, коментират от БЕМФ. Газовите блокове са с висока степен на готовност и според експертите са отказани без задълбочен анализ и комуникация със заинтересованите страни.

От организацията, чийто председател на УС е Иван Хиновски - енергиен експерт на "Има такъв народ", посочват още, че правителството се фокусира върху проект за изгаряне на отпадъци в региона. Той обаче е "нереалистичен и абсурден от екологична гледна точка", а освен това има и ограничен енергиен ефект. Плановете предвиждат изграждането на турбина с мощност от 300 мегавата, която ще работи само четири месеца в годината.

В Плана за възстановяване се обръща сериозно внимание на геотермалния потенциал на страната, но според БЕМФ той е "силно надценен". Освен това подобни проекти са свързани с екологични рискове и изискват дълги проучвания и сложни процедури по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС).

Финансовият министър Асен Василев получи подобна критика и от депутата от ГЕРБ - СДС Росица Кирова. Според нея потенциалът на България до голяма степен е проучен и няма данни, че геотермална енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия. Василев обясни от парламентарната трибуна, че се анализират дълбоки сондажи - над 2-3 хил. метра, а компании, изградили геотермални мощности в Турция, са на мнение, че потенциалът на България е подобен.

Такива коментари без научни данни са погрешни, казват обаче от БЕМФ. Според тях геотектониката на Турция - там където са изградени такива инсталации, е съвсем различна от българската, а с това и геотермалните ресурси са различни.

Критики има и по отношение на плановете за батерийните мощности, макар и експертите да допълват, че идеята е добра. Не са ясни готовността за реализацията на подобен чащабен проект - 6000 мегаватчаса, както и дали има стратегически инвеститор за производство на батерии в страната.  Като цяло без базови мощности, които да заредят тези батерии, проектът не е много адекватен, пише още в становището.

В него от БЕМФ посочват още, че планът неглижира някои енергийни възможности - на първо място развитие на ядрени мощности. Асен Василев обаче е категоричен, че по Плана за възстановяване средства за ядрена енергия и изкопаеми горива са недопустими. От БЕМФ отбелязват,че остава неясна съдбата на предложеното от служебното правителство "Минни конверсии", под чиято шапка трябва да се извърши енергийната трансформация на минните региони.

В плана не се обръща внимание на български патенти като например енергийно оползотворяване на битовите отпадъци без изгаряне, както и използване на "водо-въглищно гориво", с което емисиите от енергийния комплекс ще намалеят с 30 на сто, посочват още от енергийния институт. Те изразяват и опасения, че средствата в енергийните фондове са на изчерпване на фона на плащаните компенсации.