Калоян Стайков: Високите цени на енергията ще се задържат няколко години

„Трябва да се мисли върху краткосрочни мерки, за да се подпомогнат икономиките на Европейския съюз, но и средносрочни и дългосрочни мерки, за да осъществи безпроблемният им преход“, съветва той.

Според него проблемът с високите цени не идва толкова от пазарната структура, колкото от конюнктурни фактори, които влияят на производствените цени и от там на енергийните цени на борсата.

„Заради нарасналите цени, отделните икономики трябва да се нагодят по някакъв начин и обикновено се прибягва до по-замърсяваща технология. Това може да означава по-дълго използване на въглищни централи, но и изпреварващо развитие в нови ВЕИ мощности, развитие на ядрената енергия. Така всъщност ще избегнем преходния период и преходната роля на природния газ“, посочи икономистът. 

Стайков подчерта, че когато говорим за голяма пазарна зона като Европейския съюз, ефектите за различните страни могат да бъдат различни. „Някои от по-популярните идеи, които се обсъждат в момента, са вместо настоящия модел за ценообразуване на пазарите да се приложат различни такива, които налагат тавани, приоритизират местното търсене в сравнение с международна търговия“, каза той, но предупреди, че всяко едно от тези предложения има своите рискове, които трябва да се анализират в по-голяма дълбочина.

Икономистът смята, че бавните реакции от страна на Европейската комисия в сегашната криза с енергийните цени е сериозна пречка и затруднение пред нормалното функциониране на пазарите и икономиките.

Калоян Стайков е на мнение, че решенията, които ще се вземат в България, не трябва да са в интерес на една или друга страна поотделно, а на ЕС като цяло. По думите му, така и нашата страна „ще се радва на ползите от този модел“.

Експертът е категоричен, че трябва да се гледа не само към националния интерес, но и към регионалния, но в контекста на общоевропейския. Той потвърди, че цените на енергията са високи, защото търсенето е високо.

„Благодарение на високия дял на свързаност на страната със съседните енергийни системи, съответно този износ движи и високите цени. Свързаността на Западна Европа с Централна и Източна Европа е сравнително проблематична. Един от големите проблеми, който наблюдаваме при инвестициите в инфраструктура е, че отделните страни се фокусират върху генериращите мощности, енергийната ефективност, а развитието на мрежите остава на заден план“, отбеляза Стайков и потвърди, че дебатът за развитие, както за вътрешните мрежи, така и на междусистемната свързаност, не се води активно и инвестициите в мрежи изостават.

Кой от моделите, които се обсъждат е най-подходящ за България? Интегрирана ли е нашата страна в енергийния пазар на Европа? Трябва ли да се преосмисли пътната карта на България при постигане на реалистични цели в енергетиката. Може ли да избегне преходната роля на  природния газ? Има ли риск от Плана RePowerEU, който няма да донесе сигурност в ЕС? По-ниски ли ще са цените на природния газ след сериозните инвестиции в интерконектора в Гърция? Още за състоянието на енергийната сигурност в Европа може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на „В развитие” може да видите тук.