Спорове по устава на фирмата бавят строителството на Бургас-Александруполис

Държавата, в която ще стане регистрацията на Международната проектна компания (МПК), която ще реализира строителството на нефтопровода Бургас-Александруполис, ще бъде известна през септември, а самата регистрация по всяка вероятност ще се извърши до края на годината, каза за Investor.bg зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев.

Преди дни беше съобщено, че консултантите на фирмите, участници в проекта от България, Русия и Гърция, предлагат да се избира между Холандия, Люксембург и Кипър.

Оказва се обаче, че самата регистрация ще се извърши малко по-късно от първоначалните предвиждания поради спорове около устава на компанията. По време на преговорите между трите страни България и Гърция настояват в устава на МПК да се запише, че решенията се взимат с мнозинство, по-голямо от една втора, докато Русия все още се колебае дали да се съгласи, обясни Калин Рогачев.

Както е известно, делът на руските фирми в компанията е 51%, а на българските и гръцките – по 24,5%. По разбираеми причини миноритарните собственици настояват решенията да се взимат с по-високо мнозинство (например 2/3 или ¾), защото иначе руските фирми ще имат правото еднолично да налагат волята си по важните за компанията въпроси.

Едва след официалната регистрация на МПК ще се извърши Оценка на влиянието върху околната среда (ОВОС) и ще се определи точното трасе на нефтопровода през наша територия, което означава, че дори само по тази причина не е необходим референдум в Бургас относно строителството на нефтопровода, защото може да се окаже, че той не минава през територията на общината. От МРРБ потвърдиха, че резултатът от референдума, независимо какъв е той, не може да има юридическа сила, защото става въпрос за проект от национално значение, а не от местно.

Няма реален напредък по реализацията на проекта за строителство на нефтопровода Бургас-Вльора след ратифицирането през пролетта на конвенцията между България, Македония и Албания, каза зам.-министър Рогачев. Първият документ във връзка с проекта – меморандум между трите страни, е подписан още в трая на 2004 г., като строителството, финансирането и управлението на нефтопровода ще се извършват изцяло от американската фирма АМБО. Според първоначалните изчисления размерът на инвестициите надхвърля 1,6 млрд. долара. Дължината на трасето на тръбопровода е около 900 км, като 480 км са на българска територия. В момента се уточнява местоположението на входно-изходните точки на тръбата между България и Македония. Ако до три години, т.е. до началото на 2010 г. реализацията на проекта не започне, разрешението за строителство от наша страна отпада, се казва в конвенцията, гласувана от Народното събрание.

По принцип няма пряка зависимост между цените на нефта (които са възходящи от дълго време) и таксата за преминаването му през дадена територия, обясни Калин Рогачев и посочи, че при евентуално съгласие между страните, би могло да се постигне такава договореност между МПК и българската държава.

Евентуалното забавяне на реализацията на нефтопроводите не носи загуби на българската държава, тъй като това са частни проекти, в които държавата няма ангажименти по строителство или финансиране, обаче пък ще започне по-късно и получаването на транзитни такси и данъци за преминаващия нефт, добави зам.-министърът.