ЕБВР: Сътресенията на финансовите пазари ще се отразят и в Източна Европа

Изследването обхваща страните от Централна и Източна Европа, Балтийския регион и Азия.

В доклада затрудненията на тези страни се свързват с достъпа до финансовите пазари, особено за фирми и държави, които имат голяма нужда от външно финансиране. Прави се изводът, че капиталовите потоци като цяло в света намаляват и съответно нарастват лихвите по кредитите и се скъсяват падежите. Това ще даде отражение върху страните в преход и по-конкретно върху ръста на инфлацията заради високите цени на нефта и хранителните продукти.

Има голяма вероятност цените на недвижимите имоти в някои страни да паднат, се отбелязва в доклада. От друга страна обаче трябва да се има предвид, че цените на имотите в страните в преход, включително в България, са много по-високи спрямо доходите на населението, отколкото в развитите страни от ЕС.

Най-високо ниво на реформи в страните от Централна и Източна Европа има във финансовата сфера, като в областта на инфраструктурата, включително енергетика и комуникации, реформите са недостатъчни, се отбелязва в документа. Като цяло нивото на реформите в България се оценява с "3,5", като се има предвид, че този показател за повечето страни от ЕС е между "3,5" и "4".

Съвместно проучване на ЕБВР и Световната банка, проведено сред 39 хил. домакинства от страните в преход, показва, че в сравнение с 1989 г. повечето хора сега са по-доволни от начина си на живот. Освен това повечето от запитаните смятат, че съответното правителство трябва да влага повече средства в образование и здравеопазване, което се обяснява в голяма степен с множеството нерегламентирани плащания от страна на населението в тези сфери.

Представеното по време на форума изследване на МВФ пък показва, че икономическият ръст на страните от Югоизточна Европа е около два пъти по-висок от средния за ЕС, но не е достатъчен, за да се настигне в близко време икономическото развитие на страните от ЕС.

Като известни рискове за страните от Централна Европа проучването на МВФ отбелязва фискалния дефицит. Посочва се, че Балтийските републики имат висок външен дълг, а при Полша, Чехия и Унгария рискът се състои във високото съотношение на дълга към БВП, което би могло да застраши фискалната стабилност. Според някои проучвания това съотношение не би трябвало да надминава 35-40% дълг. При България това съотношение е 20%. В нашата страна и в Румъния обаче има висок дефицит по текущата сметка. Такъв дефицит има и в Латвия и Естония. За България този дефицит към момента напълно се покрива от размера на чуждестранните инвестиции. От МВФ смятат в тази връзка, че е важен не само обемът на чуждестранните инвестиции, но и тяхната структура, и е по-добре те да се насочват главно към производството, а не толкова към недвижими имоти.