Защо хората измислят свои собствени истини и вярват в конспирации?

Всъщност би трябвало да е лесно. Получаваме цифрите всеки ден и те показват ясна картина: Министерството на здравеопазването изброява стотици, напоследък десетки нови случаи всеки ден. Covid-19 е силно заразно вирусно заболяване. Виждаме го в България и по света. Как може някой да не иска да признае това и вместо това да вярва в масова измама на хората?

Това е сложен въпрос, който засяга психологическите процеси, както и политическото и социалното развитие. Редица психолози и комуникационни специалисти дават някои насоки за това, но отправната точка и за двата типа изследователи е голямата несигурност, която предизвиква събитие като коронавирусът.

Особено по време на пандемията много хора имаха чувството, че много неща се объркват едновременно - вече не могат да се срещат с приятели, не могат да излизат дори, а много се страхуват за бъдещето си в професионално отношение или вече са загубили своите работни места. А в кризисни ситуации сме склонни да виждаме модели там, където такива няма. Това е съвсем човешко желание - да разберем какво се случва. На много хора им е много трудно да приемат, че случайна мутация е отговорна за такъв хаос по целия свят. 

Именно темата за конспиративните теории и фалшивите новини и защо сме склонни понякога да им се доверяваме избра за петата си лекция в рамките на втория сезон на "Академия за финансови анализатори" главният редактор на Investor.bg Бойчо Попов.

Ако се върнем към конспирациите около пандемията - голямо събитие като нея се нуждае от голяма причина - това е дълбоко вкоренен мисловен модел. Злата сила зад коронавируса се вписва много по-добре в обичайния начин на мислене от просто едно обикновено съвпадение. В зависимост от наратива това са сили, които например искат да разрушат успешните икономики или да премахнат свободното съжителство.  

Мозъкът ни винаги избира онези неща, които се вписват в нашия мироглед. Дори стига дотам, че понякога активно избягваме дадена информация. Този феномен също е много добре проучен в изследвания - когато става въпрос за атака над нашето собствено отношение или мнение, понякога може да сме дори агресивни, изтъкна Попов.

Това не е лошо само по себе си. За да се ориентираме по света, ни е необходима основна рамка от убеждения, която не може да бъде отхвърлена веднага от всяка нова информация. „На първо място, това е защитен механизъм, един вид психологическа имунна система, която гарантира, че можем да оцелеем в света, дори ако той е блокиран, и да реагираме според определени ценности“, каза още Попов.  

Той цитира и мнението на доцента по психология в лондонския City University Андреас Капес, според когото страхът също играе съществена роля. Например е възможно някой, който се страхува от игли, да откаже да се ваксинира. Тогава той целенасочено започва да търси информации за това, че ваксините са опасни и че хората не бива да се имунизират. 

Затова е правилно да се питаме не само защо хората не вярват, а и защо не искат да вярват на науката. И простото обяснение, че от едната страна на уравнението стоят образованите хора, а от другата – необразованите, не е напълно вярно. 

Кога хората са по-податливи на фалшивите новини, защо конспиративните теории „избуяха“ по време на пандемията, откога датира феноменът "фалшиви новини" и кой наложи този термин и как да различаваме добрите от лошите източници на информация - вижте във видеото. 

Откритите лекции са част от втория сезон на "Академия за финансови анализатори". В рамките на седем седмици проектът ще предостави на всички желаещи да се развиват в областта на журналистиката достъп до серия от безплатни онлайн лекции, които ще бъдат водени от едни от най-добрите бизнес журналисти в страната. Те ще се провеждат всеки четвъртък, от 11:00 часа и ще могат да се проследят н на живо във Facebook страниците на Investor.bg и ВУЗФ, както и на сайта Investor.bg.