Могат ли паричните власти да вдигнат лихвите, без да рискуват рецесия?

Тревогите заради ускорилата се инфлация отстъпват място на опасения относно цената, която трябва да се плати, за да се преодолее. Все повече гласове подчертават необходимостта от запазване на глобалното икономическо възстановяване. Могат ли паричните власти да повишат лихвите, без да рискуват рецесия, се пита Дениъл Мос на страниците на Bloomberg.

Няма съмнение, че се задават по-високи лихвени проценти и че те са оправдани. Статична през предходното десетилетие, инфлацията сега надвиши целите, определени за нея от някои от най-важните централни банки в света. Малко вероятно е тя да се върне към по-комфортни нива от само себе си. Липсата на отговор би била безразсъдна и би отрекла полезността на същите тези цели – тотем на паричната политика от години. Рисковете от свръхреакция са реални и се увеличиха в последно време. Но ако през януари всичко се свеждаше до прогнозиране на най-високите разходи по заемите и колко бързо регулаторите биха могли да стигнат до тях, февруари е месецът на движение наобратно.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди, че бързането може да бъде вредно. „Ако сега действаме твърде прибързано, възстановяването на нашите икономики може да бъде значително по-слабо, а работните места ще бъдат застрашени“, каза тя пред германска медия наскоро. Нейният колега от ЕЦБ Оли Рен беше още по-откровен: „Ако реагираме силно на инфлацията в краткосрочен план, вероятно бихме спрели икономическия растеж“, каза той в интервю за финландската телевизия. Висши ръководители на Австралийската централна банка и Японската централна банка предупредиха инвеститорите да не предприемат преждевременни действия.

Федералният резерв обикновено е сред първите, които вдигат лихвите и се очаква да го направи през март. Но централната банка разтревожи пазарите, след като президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард каза, че подкрепя повишаването на основната лихва с цял процентен пункт до началото на юли, включително едно вдигане с половин пункт. Това мнение все още не изглежда широко разпространено, въпреки че никой от ръководството на Фед не го е отрекъл директно. Неспособността да се предоставят подробни бъдещи насоки – ниво на насочване на инвеститорите, което властите превърнаха в изкуство през последните две десетилетия – се оказа жертва на скока на инфлацията.

Нов икономически спад би бил горчива за плащане цена. Covid доведе до рязко понижение на световния БВП през 2020 г., като Китай и Япония все още са затънали в бавен растеж. Аргументът за по-бърза реакция по паричната политика напоследък се подхранва отчасти от аналогиите с ерата на Пол Волкър, който председателстваше Фед от 1979 до 1987 г. (Потребителските цени в САЩ се покачиха със 7,5% през януари 2022 г. спрямо година по-рано, най-голям ръст от четири десетилетия.) На Волкър с право се приписва овладяването на двуцифрена инфлация. Това, което понякога се пренебрегва, е, че той направи това, предизвиквайки дълбока рецесия. Погледнато в ретроспекция, изглежда, че целите са оправдали средствата. Шефът на Фед беше много противоречива фигура: протестиращи окупираха централата на банката, а Волкър стана всеизвестно име, като дори получи смъртни заплахи. Безработицата се доближи до 11%, а икономиката се сви през 1980 и 1982 г.

Готови ли са наистина днешните власти да генерират този вид икономически спад? Има основания за скептицизъм. „Изглежда малко вероятно Фед, който има двоен мандат (максимална заетост и стабилни цени – бел. прев.), да затегне агресивно политиката си, за да забави инфлацията до целта от 2% бързо, рискувайки рецесия“, пишат в бележка Роберто Перли и Бенсън Даръм, бивши служители на Фед, сега в Cornerstone Macro. „По-скоро Фед може да бъде доволен от инфлация от около 3% поне за известно време. Ако случаят е такъв, тази година би имало много по-малка необходимост от затягане, отколкото си мисли пазарът."

Това би било облекчение за паричните власти по света, на които често им е трудно да признаят, че са обвързани с Фед, но които на практика са склонни да се движат в същата посока. Спасяването на селото може още да не означава неговото унищожаване.