Икономист: Инфлацията е заради спекула и бездействие на институциите

България е пропуснала няколко възможности да намали инфлацията, чиято трайност в момента е заради спекула. Този коментар в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria направи д-р Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания и главен икономист на КНСБ.

Според него техническата рецесия в Европа и България може и да се размине, ако се съди по макроикономическите индикатори и зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Растежът на икономиката ще продължи да бъде движен от вътрешното потребление (около 70%), което трябва да стимулирано чрез фискални инструменти, посочи още Костов.

Той напомни, че за тази година се очаква инфлацията да се забави до 7,8% (при прогноза за 7,4% в есенната оценка на Европейската комисия) и до 4% през 2024 г. (при 3,2% в есенната прогноза). Според него, за да се поддържа растеж на БВП от поне 3-3,5% трябва да продължи стимулирането на потреблението с по-активна политика по доходите и „реформи за повече разполагаем доход в ръцете на хората“.

„Трябва възможно най-бързо да имаме редовен кабинет с програма за управление и редовен бюджет – в момента икономиката не се развива толкова, колкото ни се иска, точно защото няма инвестиционен план както правим с капиталовата програма и политиката по доходите в бюджета“, заяви Костов.

Той посочи, че около две трети от инфлацията е внесена в България заради кризите в региона и по света и смята, че стимулиране на потреблението няма да повиши инфлацията прекомерно, особено на фона на сегашните ѝ ниво от 16,4% на годишна база.

„Инфлацията в България е по-упорита в сравнение с ЕС, защото в много стоки има спекула", категоричен е икономистът. „Ако правителството бе реагирало по-рано с мерки срещу некоректното ценообразуване, инфлацията би могла да е с няколко процентни пункта по-ниска. БНБ също така можеше да вдигне нивата на задължителните резерви на банките, което също щеше да укроти вдигането на цените“, допълни той.

По думите му високата инфлация е резултат от пропуснати възможности за намаляване и политическата криза.

Костов пресметна, че покачването на средната заплата за страната – до 1879 лв., или 16,6% на годишна база, успя да изпревари инфлацията, но потвърди, че поскъпването на отделни потребителски стоки и услуги е толкова по-високо, че ефектът от увеличените заплати се губи за потребителите.

„Къса се връзката между макроикономическото обяснение на динамиката на доходите и динамиката на инфлацията и това, което хората усещат в магазините", обясни икономистът.

Само на частния сектор ли се дължи увеличението на заплатите? Има ли реална конвергенция към средноевропейските стойности на трудовите възнаграждения? От какво зависи определянето на заплатите извън столицата? Ще успее ли България да се присъедини към еврозоната и Шенгенското пространство?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.