Фундаментално слабата йена вещае златна ера за роботите в Япония

След месеци на опровергаване на прогнозите йената приключи миналата седмица с почти вертикално гмуркане и с проблясък на още лудост, която предстои. Японските власти отвориха ръководството си на страницата с фалшивата намеса. Пороят от съобщения на централните банки през тази седмица изглежда със сигурност ще съживи сътресенията.

Може да е труден момент да си валутен анализатор, но изглежда брилянтен такъв да си японски робот, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

Рязкото поевтиняване на йената спрямо долара тази година осветли някои належащи въпроси около най-голямата развита икономика в Азия. Япония е бедна на ресурси страна, която внася по-голямата част от своите енергия, храни и суровини; тя остави заплатите да стагнират в продължение на две десетилетия и сега трябва да защитава намаляващото и застаряващо население, което до голяма степен забрави инфлационната болка; нейните корпорации изнесоха почти 40 процента от производствения си капацитет в чужбина от 1995 г. насам, замъглявайки картината дали слабата йена е фундаментално добра или лоша за индустрията.

Но тези несигурности все повече изглеждат като фактори, тласкащи Япония много по-решително към ръба на следващата й роботизирана революция - още по-всеобхватна прегръдка на автоматизацията, която може да послужи като модел (или, ако се обърка, като предупреждение) за Южна Корея, Китай и други икономики, в които пазарите на труда изглеждат предопределени да се затегнат за неопределено време.

Най-простият аргумент се крие в самия обменен курс: не ниската стойност, до която йената падна рязко през последните седмици, а 50-годишното дъно, на което сега е реалният ефективен курс на йената (търговски претеглен курс, коригиран спрямо инфлацията).

Икономиксът сочи, че това поевтиняване трябва да бъде стимул за японските компании да върнат производствата си в страната (т.нар. решоринг). Вече има доказателства за подобни ходове: няколко производители на облекло заявиха наскоро, че ще пренесат производството на продукти от висок клас у дома заради слабата йена. Японски компании пък инвестират съвместно с тайванския производител на чипове TSMC в завод за 7 милиарда долара в Южна Япония, който се превърна в пример за връщане на производства в ерата на слабата йена.

Препятствието, с което се сблъскват подобни планове, е минималният свободен капацитет на пазара на труда в Япония. Единственият начин такъв проект да работи е, ако е изграден да работи с абсолютен минимум на човешки персонал.

Поне на теория това означава благоденствие за специалистите по фабрична автоматизация и производителите на индустриални роботи. Проблемът обаче е, че засега има категорични признаци, че повечето японски производители далеч не са в режим на решоринг с роботи.

Всъщност японските производители изглежда желаят да изнесат още повече капацитет в чужбина, защото сега гледат на близостта до клиентите като на по-важна от конкурентоспособността на йената. Няколко дни след като САЩ приеха Закона за намаляване на инфлацията през август, Toyota, Panasonic, Honda и други гиганти обявиха обща инвестиция от 20 млрд. долара за нови базирани в САЩ фабрики. Данъчните стимули, които законът дава, правят други по-склонни да ги последват.

Но втори, по-мощен набор от валутни сили, в комбинация с демографския спад, все още сочи твърдо към японско бъдещето, което залага на роботите. Тъй като йената спадна и страната започна да се отваря отново след пандемията, мнозина забелязаха колко евтина изглежда Япония (по-специално нейните страхотни ресторанти) за външния свят.

Но докато слабата йена, чинията качествено суши за 12 долара и насладата за туриста хвърлят навременна светлина върху цените в Япония, ситуацията на евтиния се създава от десетилетия – тези дълги десетилетия на замразени заплати и дефлация, които натежаха върху портфейлите на доставчиците и потребителите на „този първокласен обяд“.

Проблемът за Япония, който сега компаниите ясно предвиждат, е, че постоянно потиснатите заплати, в комбинация със сегашната структурно слаба йена, ще затруднят компенсирането на дългосрочния спад на населението чрез примамване на широкомащабна имиграция.

Йената няма още много да пада, твърди съветникът на Monex и икономист Йеспер Кол, преди опитна медицинска сестра в Манила да печели повече от начинаеща такава в Токио. За индустрии като здравеопазването и строителството, където роботите очевидно още не са готови да заместят хората, перспективите са обезпокоителни. На други места обаче ситуацията предвещава златна ера на автоматизация.

Миналия месец Family Mart, втората по големина верига смесени магазини в Япония, започна да въвежда автомати за подреждане на рафтовете, които най-накрая усвоиха жизненоважната задача да гарантират, че етикетите на бутилките за напитки гледат точно напред. Въоръжена с това умение, Family Mart може да намали наполовина минималният брой човешки персонал във всеки неин клон. Роботите идват.