Търговията понякога се нуждае повече от американските оръжия, отколкото от европейските ценности

Един наратив за САЩ и глобалната търговия се налага от недоволни гласове сред съюзниците на Америка в Европа и Япония и се засилва от противници като Китай. Той гласи: САЩ са международен нарушител, склонен да подкопае световната икономика с изкривяващи субсидии, да ерозира Световната търговска организация (СТО) и да използва експортния контрол, за да провежда агресивна външна политика, като същевременно облагодетелства своите компании.

Това са легитимни, макар и преекспонирани, критики, но има и фундаментален контрапункт, пише международният икономически редактор на Financial Times Алън Бийти. Докато способността на правителствата да използват търговията като стратегически инструмент остава недоказана, същото не може да се каже за необходимостта от военна мощ понякога, за да се гарантира мирът, нужен за търговията. В този аспект на глобализацията САЩ остават скалата, върху която се гради огромна част от надстройката на световната търговия.

Десетилетието преди инвазията на Владимир Путин в Украйна показа необходимостта от твърда сила, за да се създадат условия за мека. Изправен пред все по-войнствения диктатор в Москва, ЕС се опита да привлече Украйна в своята орбита по единствения начин, който наистина познава, чрез икономическа интеграция - „Задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия“, подписано между Брюксел и Киев през 2014 г. Дори след последващото анексиране на Крим от Русия политиката на ЕС за „стратегическа автономия“, стартирана през 2020 г., се основаваше главно на упражняване на влияние чрез търговия, регулиране и ценности. Предупрежденията от централно- и източноевропейските държави за продължаващата заплаха от Русия бяха до голяма степен пренебрегнати.

САЩ не бяха сами във въоръжаването и обучението на украинската армия след 2014 г., но със сигурност изиграха водеща роля. Без тази подкрепа Киев вероятно сега щеше да бъде Путинград, ЕС щеше да е в криза, като проруските елементи в него щяха да тържествуват, а разширяването на лелеяния му единен пазар щеше да бъде постоянно блокирано на източната му граница.

Освен това един окуражен Китай би бил по-уверен относно евентуално анексиране на Тайван с всички катастрофални последици за търговията в най-бързо развиващия се регион в света и глобален пазар на полупроводници.

ЕС поне призна незаменимостта на Америка чрез скорошното съвместно изявление с НАТО, потвърждавайки огромната важност на трансатлантическата връзка. Със сигурност икономическата, политическата и културната привързаност към (и парите от) ЕС ще бъдат жизненоважна част от изтеглянето на освободена Украйна от орбитата на Русия. Но гаранцията за сигурно бъдеще несъмнено ще разчита прикрито или явно на НАТО и САЩ.

В старата история за интервенциите, последвани от възстановяване - войните в бивша Югославия през 90-те години или злополучната намеса в Афганистан през 2001 г. - американците готвят вечерята, а европейците отговарят за чиниите. (Очевидно имаше и случаи като Ирак, в които САЩ трошаха кухнята, докато някои европейски страни ги призоваваха да спрат.)

Малко странно е вицепрезидентът на ЕС за Европейския зелен пакт, Франс Тимерманс, да пише в Twitter за необходимостта от зелено възстановяване на Украйна след войната. Ограничаването до миене на съдовете е едно нещо, но обсебването от екологичното естество на течността за миене издига твърде много ценностите над сигурността.

В по-спокойни геополитически времена военният принос на САЩ в гражданската търговия е още по-лесно да се пренебрегне. Най-очевидният пример е десетилетната роля на американския флот в патрулирането на морските пътища, използвани от търговското корабоплаване.

Според оценки на Центъра за глобално развитие САЩ са най-големият защитник на морските пътища, харчейки близо 0,2 процента от брутния си национален доход срещу средно 0,015 процента за 40-те най-мощни страни в света, което обяснява сравнително скромният бюджет на САЩ за международни помощи.

Ако се замислим, това не е първият път, когато голяма военна сила използва мощта си, за да гарантира търговията в Европа. Римската империя осигури достатъчно мир (и пътища), за да разшири търговията из целия континент; монголите осигуриха сухопътния Път на коприната, свързващ средновековна Европа с Източна Азия.

Европа, а и света, не е някаква хаотична зона, която изисква глобален хегемон, осигуряващ ред. Но в някои точки на конфликти и търговия, благодарение на експанзионистични автокрации като Русия, има повече заплахи за сигурността на световната търговия, отколкото в периода след края на Студената война.

Опитите на САЩ да използват търговията като оръжие са основателен обект на критика, но използването на истински оръжия за гарантиране на търговията в Европа със сигурност не е.