Клаас Кнот: ЕЦБ остава далеч от забавяне в темпа на повишаване на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да продължи с увеличенията на лихвите с по половин процентен пункт на следващите две заседание, като моментът за забавяне на темпа на повишенията „е все още далеч“, заяви управителят на централната банда на Нидерландия и член на Управителния съвет на ЕЦБ Клаас Кнот, цитиран от Bloomberg.

„Направихме стъпка надолу през декември от 75 на 50 базисни пункта – това ще бъде темпът на много от заседанията“, изтъква Кнот в интервю за La Stampa. Това означава, че поне на следващите две заседания, тези през февруари и март, ЕЦБ ще увеличи лихвите със същия размер, добавя централният банкер. „Мисля, че ще продължим в режим на затягане до лятото“, подчертава Кнот.

Втората половина на годината може да се окаже „време, в което бихме могли да направим допълнителна стъпка надолу от 50 до 25 базисни пункта“, коментира централният банкер, добавяйки: „Но все още сме далеч от това. Искам отново да подчертая, че това не се очертава за предстоящите заседания”.

Кнот, един от най-изтъкнатите ястреби* в ЕЦБ, вече представи аргументи за продължаване на затягането на паричната политика на регулатора миналата седмица, изтъквайки, че базовата инфлация все още нараства, въпреки че основната се забавя.

През 2022 г. служителите на ЕЦБ повишиха лихвите по депозитите с 250 базисни пункта до 2%, докато икономисти, анкетирани от Bloomberg, очакват тези повишения да тласнат лихвата до 3,25% до лятото. Все пак някои централни банкери обмислят забавяне на темпа, тъй като ценовият натиск отслабва, а разходите за енергия се понижават, изтъкват източници, запознати с техните виждания.

Инфлацията в еврозоната се забавя до едноцифрена стойност. Източник: Bloomberg/ЕЦБ

Длъжностните лица през 2022 г. повишиха лихвения процент по депозитите с 250 базисни пункта до 2%, а икономисти в проучване на Bloomberg ги виждат да достигнат връх от 3,25% до лятото. Все пак някои служители обмислят забавяне на темпото на затягане, тъй като ценовият натиск отслабва и разходите за енергия спадат, според хора, запознати с тяхното мислене.

„В данните от декември видяхме първи спад в общата инфлация, но това се дължи изцяло на базовите ефекти и по-ниската енергийна инфлация“, подчертава Кнот. „Ние се фокусираме върху базовата инфлация, където, за съжаление, няма добри новини. Защото все още расте. Основният инфлационен натиск все още не показва признаци на отслабване“, добавя той.

Кнот не единственият служител на ЕЦБ, който настоява за продължаване на лихвените повишения. Управителят на регулатора Кристин Лагард заяви по време на участието си в Световния икономически форум в Давос, че ЕЦБ ще запази курса на затягане на паричната политика, докато ръководителите на централните банки на Австрия и Финландия настояха за подобни действия през последните дни.

„В този момент рискът, който трябва да управляваме, е рискът, че правим твърде малко, а не твърде много“, изтъква Кнот.

Обръщайки се към количественото затягане, което трябва да започне през март, Кнот каза, че очаква „въздействието му да бъде ограничено, което би ни позволило постепенно да увеличим 15-те милиарда евро до 26 милиарда евро“. Това би означавало пълно спиране на реинвестициите за програмата на ЕЦБ за закупуване на активи, добавя той. „Също така смятам, че трябва да направим това предпазливо и постепенно, защото никога досега не сме го правили“, призна шефът на централната банка на Нидерландия.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.