Жените влязоха в британските корпоративните управи, но тепърва ще заемат висшите длъжности

Какво е общото между застраховател, строител на жилища и две водни компании в началото на 21-ви век във Великобритания, ни пита бизнес колумнистката на Financial Times Пилита Кларк.

Ето един отговор: ако бяхте проверили най-големите публични компании в Обединеното кралство в края на януари, тези четири бизнеса щяха да са единствените с жени главен изпълнителен директор и председател на борда.

Тази констатация идва от авторите на доклад, публикуван наскоро от FTSE Women Leaders Review, спонсорирана от правителството кампанийна група, която има поразителен успех в привличането на жени в бордовете и сред изпълнителните директори.

Когато работата на групата започна през 2011 г., 152 от 350-те най-големи британски компании нямаха нито една жена в борда си. Този брой намаля наполовина в рамките на две години и падна до нула към 2020 г. Сега жените държат 40 процента от местата в бордовете на тези топ 350 компании, крайъгълен камък, който групата не очакваше да бъде достигнат преди 2025 г. Броят на изпълнителните комитети, съставени изцяло от мъже, се е понижил толкова много, че са останали само 10 такива.

„Наистина е доста невероятно“, каза ми миналата седмица Денис Уилсън, главен изпълнителен директор на групата. „Това е пълна революция в това, което се случва в британските бордове.“

То също означава, че става по-трудно от всякога да се твърди, че няма достатъчно опитни жени, които да бъдат главен изпълнителни директори или председатели. Така че битката за корпоративното равенство между половете е на път да направи интересен завой.

Сега групата на Уилсън настоява всяка компания от индекса FTSE 350 да има поне една жена сред четирите водещи корпоративни длъжности - главен изпълнителен директор, председател, финансов директор или старши независим директор - до края на 2025 г.

Това би трябвало да е възможно: повечето компании вече отговарят на изискванията. Но истинското равенство ще означава да се отиде по-далеч и там нещата ще станат трудни.

Напредъкът дойде чрез доброволни действия, а не чрез квоти, каквито въведоха държави като Франция и Норвегия. Докладът на Уилсън нарежда Обединеното кралство на второ място след Франция по представителство на жените в заседателните зали и точно пред Норвегия.

Обединеното кралство показа, че доброволните действия могат да сработят относно директорските позиции. Но цифрите са обезкуражаващи, когато става дума за постовете на главен изпълнителен директор и председател. Жените представляват едва 16 процента от председателите на компании от FTSE 350 и около 8 процента от главните им изпълнителни директори.

Тези цифри обясняват резултата от проверката на фирмата за данни BoardEx на това колко големи компании в Обединеното кралство имат повече от една жена на топ длъжност.

Фирмата е установила, че само четири от 250-те най-големи листнати фирми имат жени за главен изпълнителен директор и председател: застрахователната група Admiral, строителят на жилища Taylor Wimpey и водните компании Pennon и Severn Trent. Други четири имат жени за изпълнителен директор и главен финансов директор. Severn Trent е на път да влезе в историята на корпоративните бордове през юли, когато нов главен финансов директор ще я направи първата компания от индекса FTSE 100 с жени председател, главен изпълнителен директор и финансов директор.

Подобряването на тази статистика няма да се случи лесно, защото пречките пред женската корпоративна кариера невинаги са прости. Компаниите все още предпочитат главен изпълнителен директор с опит да управлява бизнес звено, така че не е добре да има изобилие от жени ръководителки, концентрирани в маркетинга или човешките ресурси.

Но този проблем е лесен за разрешаване в сравнение с нашата склонност да преценяваме жените лидери по различен начин. Според Глобалния институт за женско лидерство към Кралския колеж в Лондон жените, които стават председатели на компании, обикновено стигат дотам, след като преди това са били старши независими директори.

„Мъжете обаче обикновено поемат директно поста на председателя“, споделя Джулиа Гилърд, председател на института.

Трябва да се запитаме дали това е така, защото мъжете се оценяват според техния потенциал, а жените - според техния опит, казва Гилард. Отговорът почти сигурно е да.

Това е тегав проблем, но не и непреодолим. Подобно на толкова много други проблеми пред прогреса на жените, разбирането, че този изобщо съществува, е половината от битката.