Големите числа объркват хората

Трябва да ви призная нещо: мразя големите числа, пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър. Или по-скоро мразя, когато големите числа се използват, за да впечатляват или заблуждават, вместо да осмислят света. Годишната реч за бюджета на финансовия министър на Обединеното кралство, например, винаги включва главозамайващ парад от обемни пера. Тазгодишния бюджет включва допълнителни 63 милиона паунда, които ще бъдат изразходвани за центрове за отдих, 5 милиарда за отбрана в рамките на две години, 200 милиона за дупките по пътищата,10 милиона за две години за предотвратяване на самоубийства, и прочее.

Във всяка демокрация е важно хората да знаят как се харчат публичните пари. Но подозирам, че единственото нещо, което повечето хора чуват в такива случаи, е голямо число след голямо число.

Не съм първият човек, който се тревожи за това, пише авторката. В статия от 80-те години, озаглавена „За хипнотизираща сила на числата“, ученият Дъглас Хофстадтер пита (в изречение, за което ми се иска аз да се бяха сетила): „Успяваме ли да следваме непрекъснато нарастващите числа?“ Той възприема строг подход, като казва, че „няма извинение за това, че не могат да се разберат – или дори да се направи връзка със – числата, чиято цел е да обобщят в няколко символа някои важни аспекти на огромните реалности“.

Хофстадтер може би е малко груб. Както казват невролозите Линдзи Хасък и Елизабет Тумариън, „човешкият мозък просто не е създаден да възприема толкова големи числа“. В едно проучване много участници поставиха милиона приблизително по средата между хиляда и един милиард на числовата ос. Дори хората, които са по-наясно, могат да се затруднят да визуализират колко огромна е разликата между милион и милиард.

Кийт Фрей, ръководител за редакционната статистика на Financial Times, имаше няколко изречения, отпечатани на бюрото си, които винаги са ми правили голямо впечатление: един милион секунди е около 12 дни; един милиард секунди е около 32 години; един трилион секунди е около 32 000 години.

Кой има полза, когато публичният дискурс е замърсен с големи числа, които мнозина имат трудност да разберат? Политиците често ги пускат в интервюта или съобщения с надеждата, че ще прозвучат значимо за журналистите или обществеността, дори ако всъщност са доста нищожни суми в своя контекст. Бизнесът и лобистките групи понякога правят същото. „Икономическият принос на гъвкавата работа е огромните 37 милиарда паунда“, се казва в съобщение за пресата в моя имейл, посочва О‘Конър. „Чуждестранните професионалисти добавят 210 млрд. към икономиката на Обединеното кралство“, твърди друго.

Няма причина да се предавате безпомощно на това замеряне с числа. Една стратегия е големите числа да бъдат намалени, така че да станат по-значещи за обществеността и по-лесни за сравнение. Проучване, публикувано миналата година, установи, че неспециалистите са по-способни да разграничат цените на различните правителствени програми, когато числата се разделят на размера на населението, за да се получат сумите на човек. Изследователите заключават, че тази „сравнително проста промяна в начина на представяне на информацията облекчава недоразуменията, като по този начин подобрява потенциала за широка демокрация“.

Ако в речта си за бюджета британският финансов министър Джеръми Хънт беше разделил обещанията за разходи на населението (приблизително 67 милиона в Обединеното кралство), той щеше да обяви допълнителни 94 пенса на човек за центровете за отдих, 75 паунда за отбрана, 3 паунда за дупки по пътищата и 15 пенса за предотвратяване на самоубийства.

Ако някои хора биха намерили тези числа за по-смислени - или поне за по-лесни за сравнение едно с друго - Службата за бюджетна отговорност (OBR) би могла да публикува таблица с рекалибрирани данни в деня на оповестяване на бюджета. Трябва да се направят някои преценки. Понякога може да има по-голям смисъл да се раздели съответната сума на броя на домакинствата или на броя на бенефициентите на определена политика. Но при всеки случай няма причина да не се положат усилия.

Другият императив е да се добавят още числа. Едно голямо число рядко означава нещо, ако е изолирано. Какво е увеличението на разходите за отбрана като процент от това, което вече харчим? Какъв е приносът на гъвкавата работа като процент от общата икономика? Както ми каза сър Андрю Дилнот, бивш председател на Статистическия орган на Обединеното кралство, „понякога 5 е голямо число, а понякога 300 милиона е малко“ - всичко зависи от контекста, отбелязва авторката.

Accenture (ирландско-американска компания за услуги и консултации в областта на информационните технологии – бел. прев.) обяви наскоро, че ще съкрати 19 000 работни места. Когато го чух, си помислих, че е много, признава О‘Конър. Тогава прочетох, че компанията има 738 000 служители, като е наела повече от 230 000 от средата на 2020 г. насам. Да, 19 000 души губят работата си, но другите числа помагат за осмисляне на историята.

Няма как да се измъкнем от големите числа в днешния свят, но обществеността не трябва да остава вцепенена пред тях. Компресирайте ги, осмислете ги, сравнете ги и вцепенението ще изчезне. Може би от това се страхуват политиците.