Икономическите прогнози са отправни точки, а не предсказания

„Единствената функция на икономическото прогнозиране е да направи астрологията да изглежда достойна за уважение“, каза веднъж икономистът Езра Соломон. То изглежда още по-малко уважавано днес, тъй като практикуващите го се опитват да разшифроват последиците от множество шокове, включително пандемията, войната в Украйна и променящия се геополитически пейзаж, пише Financial Times в редакционен коментар.

Андрю Бейли, управителят на Английската централна банка (АЦБ), знае това много добре. След като наскоро АЦБ повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта, той се изправи пред множество въпроси относно голямата промяна на банката (в посока нагоре) в нейните прогнози за растеж и инфлация. Икономическото прогнозиране наистина е неточна наука; но големите ревизии не допринасят много, за да уверят обществеността, че централните банкери знаят какво правят.

Не само предвижданията на АЦБ са неточни. Федералният резерв на САЩ (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) също сгрешиха в своите прогнози за инфлацията, особено след началото на пандемията. МВФ също промени (надолу) скорошните си очаквания за растежа. Като се има предвид ролята, която прогнозите играят при решенията на инвеститорите, домакинствата и регулаторите, точността е важна. За централните банкери наличието на добро прогностично реноме също е от жизненоважно значение за изграждане на доверие, особено след като по-високото доверие може да помогне за стабилизиране на инфлационните очаквания.

Неотдавнашните критики относно грешни прогнози трябва да бъдат смекчени. Икономистите са изправени пред необичайно несигурен свят от 2020 г. насам. Те трябваше да отчитат епидемиологията, военните сценарии, промените във веригата на доставки и бързо развиващите се вътрешни и международни политики. Друг елемент е ограниченото обществено разбиране за това какво всъщност представляват прогнозите. Те са обусловени от преценки, направени в определен момент. С постъпването на нови данни тези преценки трябва да бъдат пренастроени. Те трябва да се третират като индикативни, а не като евангелска истина.

Икономистите обаче все пак трябва да отговорят на някои въпроси. Централните банкери определено бяха твърде бавни с вдигането на лихвите, когато инфлацията се повиши през 2021 г., придържайки се към идеята, че ценовият натиск е „преходен“. Имаше погрешни преценки, относно ефектите от фискалните стимули, относно това колко стабилни са инфлационните очаквания и относно щетите от пандемията върху предлагането, които допринесоха за изоставането на монетарните власти от инфлацията. Предходното десетилетие на ниска инфлация може също да ги е унесло във фалшиво чувство за сигурност. Допуснати бяха грешки и по време на цикъла на повишаване на лихвите. Както АЦБ, така и ЕЦБ не успяха да осъзнаят колко устойчива ще бъде инфлацията при храните.

Прогнозирането може да бъде подсилено по няколко начина. Скорошните шокове подчертават важността на използването на експертен опит извън икономическата професия. Икономистите също така трябва да продължат да изследват как напредъкът в големите данни, машинното самообучение и изкуствения интелект може да предложи възможности за подобряване на икономическия анализ и сложността на моделите.

Подобряването на начина, по който се съобщават прогнозите, особено във времена на несигурност, е от съществено значение. Показването на прогнози при различни сценарии може да помогне за задълбочаване на разбирането за диапазона от възможни резултати. По същия начин, въпреки че централните банки вече се опитват да илюстрират своите прогнози с вероятностни разпределения, те могат да бъдат предадени по по-достъпен начин.

Преди всичко икономистите трябва да бъдат по-ясни при формулирането как и защо техните ключови преценки са се променили между прогнозите - и как това се отразява на числата. Едно по-голямо усилие от тяхна страна да покажат как достигат до своите прогнози може да допринесе за изграждане на доверие и да нормализира разбирането на икономическите прогнози като отправни точки, а не като предсказания. В края на краищата прочутият икономист Джон Мейнард Кейнс често е цитиран (може би погрешно) да казва: „Когато фактите се променят, аз променям мнението си. А вие?"