Инфлацията в ЕС се е забавила до нивото си отпреди година

Годишната инфлация в Европейския съюз през април се е забавила още малко до 8,1% спрямо 8,3% през март, показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат, изнесени в сряда. За сравнение, година по-рано инфлацията отново бе на същото ниво от 8,1%.

Агенцията потвърди първоначалната оценка за инфлацията в еврозоната – 7,0% през април, ускорявайки се леко с 0,1 пр.п. спрямо март. През април 2022 г. индексът на потребителските цени за зоната с единна валута сочеше ниво от 7,4%.

Базисната инфлация в еврозоната се е забавила до 7,3% от 7,5% месец по-рано.

Според данните на Евростат най-висока инфлацията през месеца е била в Унгария (24,5%), Латвия (15,0%) и Чехия (14,3%). Най-ниски нива пък са отчетени в Люксембург (2,7%), Белгия (3,3%) и Испания (3,8%). С ниво от 10,3% България се нарежда на девето място сред страните с най-висока инфлация между Австрия (9,5%) и Румъния (10,4%).

В сравнение с март годишната инфлация се е забавила в 22 държави членки на ЕС и се е ускорила в останалите пет.

Основен принос към инфлацията през февруари в еврозоната са имали храните, алкохолът и тютюневите изделия (+2,75 пр.п.), следвани от услугите (+2,21 пр.п.), неенергийните индустриални продукти (+1,62 пр.п) и енергията (+0,38 пр.п).

Инфлацията е над целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2% вече почти две години и банката повиши основната лихва с общи 375 базисни пункта от миналия юли насам, за да усмири ръста на цените.

Вероятно обаче ще има още увеличения, тъй като инфлацията може да не се върне обратно към целта пред 2025 г. а последният етап – свалянето ѝ от 3% до 2%, може да бъде особено трудно и да отнеме почти две години.

Инфлацията при услугите в еврозоната, която се движи основно от разходите за труд, се е ускорила до 5,2% от 5,1%, което потвърждава опасенията на централните банкери, че номиналният ръст на заплащането може да е опасно бърз.

Заплащането все още е надолу в реално изражение предвид бързата инфлация, но ниската безработица и нарастващата липса на работна ръка, особено при услугите, увеличава номиналните заплати, пише Ройтерс.

ЕЦБ от дълго време твърди, че ръстът на номиналното заплащане от 3% би съответствал на целта ѝ за инфлацията, но тазгодишното увеличение може да е два пъти по-бързо.

Неочаквано щедрите споразумения за заплати в Германия – най-голямата икономика в блока, също повишават риска разходите за труд да продължат да растат особено бързо през следващата година, удължавайки инфлацията.

Пазарите очакват лихвата на ЕЦБ по депозитите от 3,25% да се повиши до малко под 3,75% това лято, но някои централни банкери вече предупредиха, че това може да не е достатъчно.

Инфлационните очаквания на потребителите и базираните на пазара прогнози се повишиха през последните месеци, въпреки че разходите за енергия спадат, което предполага, че сега инфлацията е по-вкоренена от преди, движена основно от заплатите, услугите и вътрешното търсене.

Следващата среща на ЕЦБ ще бъде на 15 юни и се очаква ново повишаване на лихвите.