Ганчо Ганчев: Индиректно се саботира приемането ни в еврозоната

Индиректно се саботира приемането на България в еврозоната, заяви пред БНР макроикономистът проф. Ганчо Ганчев, преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Коментарът му е на фона на политическата криза у нас и решението на служебното правителство да заложи 6% дефицит в бюджета, с което не се изпълнява един от Маастрихтските критерии.

"Като че ли целта е да не изпълним изискванията и да не можем да влезем в еврозоната", посочи Ганчев. 

По думите му дори да има опасност от фалит, министърът на финансите е последният, който трябва да говори за това.

Според Ганчев опитът за контрол върху цените имаше кратък пиар ефект, но не и реален. Той посочи още, че успокояването на цените ще се усети първо в еврозоната, а после и в България. "От гледна точка на инфлацията, всичко ще зависи от това, което става в еврозоната. Там се забелязва процес на забавяне на инфлацията. Дори се счита, че е възможна дефлация. Въпросът е до каква степен този процес ще се пренесе тук. Това, което става в ЕС, след няколко месеца се пренася при нас", напомни макроикономистът.

Капаните в бюджета

Най-сериозният проблем с днешна дата обаче според него е "абсурдният бюджет", предложен от служебното правителство. Проф. Ганчев е категоричен, че заложеният дефицит от 6% е нереален и недопустим. Дяволът е скрит и в приходната, и в разходната част, допълни той.

Макроикономистът смята, че основният проблем са мерките, свързани с намаляването на данъчното бреме, увеличаване на размера на регистрация по ДДС, както и други мерки, които водят до свиване на приходите на държавата от порядъка на 2-3% от БВП. „Ако тези мерки бъдат премахнати, би следвало да се набележи допълнително нарастване на приходите от ДДС и другите данъчни приходи. Запазват се много разходи, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези мерки имаха смисъл, ако бизнесът беше поел ангажимент да не вдига цените", заяви проф. Ганчев и изчисли, те става въпрос за милиарди и заради тях липсват средства за компенсиране на по-слабите слоеве.

Като друг проблем той посочи ниската събираемост на приходите от двете държавни агенции по събиране на данъците. Според него компенсирането на бизнеса бързо трябва да бъде прекратено, а излишните данъчни облекчения – премахнати. Той настоява да се подобри събираемостта на данъците.

По думите му първата работа на евентуалното ново правителство е да преразгледа бюджета, да съкрати част от раздутата държавна администрация и да си вземе "забравените пари от ЕС".

"Ако се състави правителство и се работи сериозно върху приходната и разходната част, е възможно да имаме бюджет с дефицит до 3%. Това парламентарно мнозинство трябва да е единно по отношение на виждането им за бюджета", съветва макроикономистът и настоява бюджетът на служебното правителство да не се приема.

Мечта за 3% дефицит

Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика заяви пред БНР, че удължаването на сегашния бюджет не е оптимален вариант.

"Колкото повече удължаваш бюджета от миналата година, толкова по-малко е реалистично да го удължиш от икономическа гледна точка. За да е работещо това решение, ти разчиташ, че икономическата обстановка си седи една и съща. Тази година се забавя икономическият растеж. Това да продължаваме да удължаваме миналогодишния бюджет става все по-малко работещо. В един момент трябва да има нов, който отчита променения контекст", обясни икономистът, като прогнозира, че в следващите 2-3 месеца обаче няма „непосредствени рискове, и няма да има катаклизъм заради удължаването на бюджета“.

Вулджев подчерта, че не се очаква „някаква катастрофа“, защото краткосрочните рискове не са толкова големи, а служебното правителство, по думите му „понякога прекалява малко с плашенето“.

„Ако погледнем състоянието на бюджета към април-май в предходните две години, тогава бяхме на излишък, въобще нямахме такъв дефицит", припомни икономистът. Той очаква през второто полугодие на тази година дефицитът да набъбне значително заради разходната част. – "Кощунство във фискалната политика през последните години са разходите.“

Запитан за 3-процентовия дефицит като критерий за еврозоната, икономистът предупреди, че ако в следващите години се правят счетоводни трикове, "в един момент наистина ще се окажем в риск от гръцка криза".

Той обърна внимание върху все по-разтварящата се ножица между приходите и разходите. "Разходите най-накрая трябва да бъдат поставени под контрол", настоява Вулджев.

Според него за тази година трябва да се заложи по-голям дефицит. "Невъзможно е той да падне под 3% без някакви шмекерии", категоричен е икономистът и определи харчовете на държавата като "разпищолени".

Приемане в Шенген

Бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев е на мнение, че страната ни няма да влезе в Шенген до края на годината заради сложната политическа обстановка у нас.

„Не виждам как ще стане членството на България в Шенген до края на годината, даже и с усилията на г-жа Габриел, ако тя поеме поста на външен министър, с всички нейни възможности в Европа“, коментира той пред БНР в контекста на целта на България – приемане в Шенген.

Що се отнася до 3-процентовия дефицит, той отбеляза, че „нещата са доста по-сложни“.

„Ако България в момента изкуствено задържа инфлацията с различни похвати..., влезем ли в еврозоната, развържем кесията и се отпуснем, тогава ще се случи гръцкият сценарий за България. Ще се налага централната банка и други страни членки на еврозоната да ни спасяват от хиперинфлация. Шикалкавене едва ли ще бъде допуснато от нашите европейски партньори“, обърна внимание на перспективите за влизане в еврозоната Милен Керемедчиев.