Турската централна банка рязко увеличи прогнозите си за инфлацията

Турската централна банка повиши над двойно прогнозата си за инфлацията в четвъртък – ход, с който се надява, че ще повиши доверието към себе си сред инвеститорите сред години на силно оптимистични перспективи, съобщава Bloomberg.

Гуверньорът Хафизе Гайе Еркан, избрана на поста миналия месец, обяви нова оценка за инфлацията в края на годината от 58% спрямо нивото от 22,3%, което банката посочи при предшественика ѝ. Последните перспективи показват, че Турция няма да постигне официалната ценова цел от 5% в рамките на три години.

Много анализатори очакваха Еркан да представи много по-ниска цифра, а Bloomberg Economics прогнозираше, че централните банкери ще посочат диапазон от 40-44%.

Говорейки на събитие в Анкара, Еркан заяви, че централната банка поставя основите за начало на устойчива дезинфлация през 2024 г., като се очаква подобрение на тенденцията при потребителските цени през второто тримесечие на следващата година.

Инфлацията при храните в края на годината се очаква да е на ниво от 61,5%, което е доста над предишната прогноза от 27,9%. По оценки средната цена на петрола ще е 79,4 долара за барел спрямо 78,1 долара по-рано. Потребителската инфлация ще е 33% в края на 2024 г., докато предишните очаквания бяха за 8,8%.

„В преходен период сме, насочвайки се към периодите на дезинфлация и стабилизиране, които сме предвидили“, каза Еркан. „През този преход пазарите ще се стабилизират в рамките на собствената си вътрешна динамика“.

Турската инфлация се ускори до 86% миналата година, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган наложи стратегия тип „растеж на всяка цена“, която включва ултрахлабава парична политика. Ценовият ръст ще се ускори отново, след като се забави до близо 38% през юни, макар че Еркан заяви, че това е временно ускорение.

Bloomberg Economics прогнозира, че инфлацията ще се ускори до 55% до края на годината заради обезценяването на лирата напоследък и увеличаването на данъците и заплатите.

Ердоган спечели отново изборите през май, удължавайки управлението си в трето десетилетие. Новата му администрация обеща промяна към по-ортодоксални политики в опит да привлече чуждестранни инвестиции за милиарди долари, които са нужни за възстановяване на резервите на Турция, докато икономиката излиза от кризата с разходите за живот.

Откакто Еркан стана гуверньор, централната банка повиши основната си лихва с 900 базисни пункта до 17,5%. Това е под очакванията на много анализатори и оставя основната лихва на отрицателна територия, когато се коригира спрямо цените.

Централната банка заяви, че подходът ще бъде „постепенен“ и че ще разчита и на други мерки за затягане – включително ограничаване на ръста на кредитирането и разходите по кредитните карти – за да намали ликвидността на лирата във финансовата система.

„Когато процесът по дезинфлация започне, временните корекции в относителните цени ще бъдат заменени от стабилност на обменния курс, подобрен баланс по текущата сметка, фискална дисциплина, постоянно укрепване на капиталовите потоци и увеличени резерви“, каза Еркан.