Задълбочаващата се рецесия в Унгария подчертава проблемите на Източна Европа

Икономиката на Унгария неочаквано потъна още по-дълбоко в рецесия, продължавайки своя най-дълъг период на свиване за последните поне 28 години, докато войната в Украйна все още подкопава икономическия растеж в източната част на Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

Унгарската икономика се е свила с 0,3% в периода април-юни в сравнение с предходните три месеца, като това е четвърти подобен спад за страната, което опроверга очакванията на икономисти, анкетирани от Bloomberg, за ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0,2%.

Икономиката на Унгария се свива с 2,4% спрямо същия период на 2022 г., изчислява статистическата служба на страната. Това е четвърто поредно тримесечие на спад и най-дългият подобен период за държавата от началото на статистиката, което датира от 1995 г.

„Вярваме, че негативната изненада произтича от два фактора: по-слаб от очакваното положителен принос от селското стопанство, както и срив при услугите“, изтъква Питър Вировач, старши икономист в ING. „Последното е резултат от продължаващата криза с разходите за живот“, добавя той.

Полша, най-голямата икономика в региона, отчита спад от 3,7% през второто тримесечие спрямо предходните три месеца, показват публикуваните днес данни на Евростат. На годишна база полската икономика се е свила с 1,3% на фона на най-ускорения растеж на цените за последния четвърт век.

Въздействието на руската инвазия в Украйна нажежи инфлацията до двуцифрени стойности в най-тежката криза на разходите за живот в Европа от десетилетия насам и накара централните банки в региона да предприемат мерки, повишавайки лихвените проценти. Това се изразява в по-ниски разходи от бизнеса и потребителите, което задушава икономическата експанзия на повечето икономики от Балтийско до Черно море.

Рецесията в Унгария се задълбочава. Източник: Bloomberg/Национална статистическа служба на Унгария

Томаш Дворак, старши икономист в Oxford Economics, смята, че ограничаващото въздействие на инфлацията и по-строгата парична политика вероятно е започнало да отслабва в края на последното тримесечие, въпреки че слабото търсене в еврозоната ограничава износа.

„Тъй като инфлацията се охлажда, а централните банки все повече гледат към нормализиране на политиката, вътрешното търсене би трябвало да се повиши“, изтъква Дворжак в имейл преди публикуването на унгарските данни. „Но смятаме, че това ще стане постепенно, без да достигне някаква значителна скорост преди края на годината“, добавя той.

Кризата с разходите за живот в Полша, чиято икономика достига стойност от 690 млрд. долара, е основна спорна точка в навечерието на изборите на 15 октомври, където управляващата партия "Право и справедливост" води в социологическите проучвания, въпреки че е малко вероятно да постигне мнозинство.

Тенденцията се разпростира и в останалата част на региона. В Чехия, където през юли инфлацията се охлади до едноцифрено число за първи път от 16 месеца, икономиката се разширява само с 0,1% спрямо предходното тримесечие.

Румъния остава изключение, със стабилен напредък на своя БВП след пандемията. Икономиката ѝ се разширява с по-бърз от очакваното темп от 0,9% на тримесечна база, докато на годишна база тя нараства с 2,7% по данни на Евростат.

На други места в региона Словакия отбеляза икономически ръст от 1,3% на годишна база, надминавайки очакванията на икономистите, докато Сърбия отчете по-силен от очаквания растеж на БВП от 1,7% спрямо същия период на 2022 г.

В България икономическият растеж през второто тримесечие се забавя до 1,8% на годишна база, според нов доклад на Националния статистически институт (НСИ). Темпът на нарастване се забавя спрямо отчетените повишения на годишна база от 2,5% през първото тримесечие и 2,6% и 2,9% съответно през четвъртото и тримесечие на 2022 г.