Процъфтяващите бизнеси в Европа са изправени пред нарастващ данъчен удар

Европейските правителства все повече се обръщат към данъци свръхпечалба, за да стабилизират счетоводните си баланси и да се справят с общественото недоволство към компании, които постигат високи печалби по време на най-тежката криза с разходите за живот от десетилетия, пише Financial Times.

Изненадващият данък върху банките на италианското правителство от 8 август беше най-новият пример за тенденцията, започнала, когато цените на енергията нараснаха след нашествието на Русия в Украйна. Това увеличи приходите на енергийните компании.

Първоначално данъците бяха наложени на енергийната индустрия. Но все повече се разширяват към други сектори, докато политиците, понасящи удар заради ръста на лихвите и по-високите държавни разходи се опитват да запълнят бюджетни дефицити.

„Имаме тази европейска вълна от данъци свръхпечалба и тя явно е в отговор на недостига на приходи в държавата“, коментира Грант Уордел-Джонсън, ръководител на глобалната данъчна политика в KPMG.

Данни на компанията и на Tax Foundation показват, че над 30 данъка свръхпечалба, много от които сега покриват редица сектори, са въведени или предложени в Европа от началото на 2022 г.

Общо 24 страни членки на ЕС са обявили, предложили или въвели данък свръхпечалба върху енергийни компании, към които представители на Европейската комисия насочиха вниманието, след като цените на енергията нараснаха в началото на 2022 г. Великобритания също наложи данък върху печалбите от добива на петрол и газ от Северно море.

Но банките все повече се превръщат в мишена, като Чехия, Литва, Испания и сега Италия налагат данъци върху сектора. Латвия може да последва примера им.

В други страни секторите, обхванати от данъците свръхпечалба стават още по-разпространени. Унгария налага данъци върху всички финансови институции, включително застрахователни компании, както и фармацевтични групи. Португалия въведе данък от 33% върху дистрибутори на храни със сръхпечалба, генерирана през 2022 и 2023 г.

Хърватия стигна още по-далеч, като въведе данък свръхпечалба, която може да се прилага за всички компании, декларирали доходи над 300 млн. куни (40 млн. евро) за 2022 г. България също планира данък свръхпечалба за цялата икономика.

Някои експерти от индустрията критикуват правителствата, че все повече прибягват към данъци свръхпечалба, като консултант отбелязва пред FT, че налозите като цяло са „признание за провалена политика“ и рискуват да възпрат бъдещи инвестиции.

Кристина Еначе, икономист, специализиран в данъчната политика в американския институт Tax Foundation, казва, че тези мерки „ще накажат местното производство и ще вземат на мушка някои индустрии без здрава данъчна база“.

Макар че първоначалната „вноска солидарност“ в ЕС от енергийни компании трябваше да е валиден само до декември 2023 г., страни като Испания, Словакия, Унгария и Чехия планират да ги обложат и през 2024 г., а в някои случаи и през 2025 г. Данъкът във Великобритания ще бъде валиден до края на март 2028 г.

Но някои активисти за справедливи данъци твърдят, че правителствата са прави да облагат компании, които постигат рекордни печалби във време, когато заради ръста на разходите за стоки от основна необходимост като ток и храни много хора изпитват финансови затруднения.

„Данъците свръхпечалба се харесват, защото на интуитивно ниво са справедливи“, казва Кристиан Халум, ръководител на данъчната политика в Oxfam. „Имаме положение, в което милиони хора са изправени пред затруднения и много корпорации постигат рекордни печалби. Просто не е честно“, допълва той.

МВФ също подкрепи възможността данъците върху свръхпечалбите да станат постоянна част от данъчната система.

Други в индустрията са съгласни, че промяната в икономическата обстановка кара правителствата все повече да гледат на данъците свръхпечалба като жизнен вариант за набиране на приходи.

„Едно от нещата, които направи пандемията, освен че повиши необходимостта от ликвидни средства на правителствата, е да създаде победители и победени“, казва Уардел-Джонсън. „Данък свръхпечалба е много по-привлекателен в такава среда. Ако увеличите данъците в цялата икономика, това ще навреди много на икономиката“, допълва той.

Преди началото на войната в Украйна подобни данъци не бяха много използвани от десетилетия. Те бяха въведени за първи път преди повече от един век в Европа по време на Първата световна война.

През 1915 г. Дания въведе данък „гулаш“ върху датски износители на храни, които продължиха да търгуват с Германия по време на войната. Най-малко 22 страни, включително Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Германия, приеха някаква форма на допълнителен данък върху свръхпечалби на корпорации по време на конфликта. По време на Втората световна война данъци свръхпечалба бяха използвани от Великобритания, Канада и САЩ.

Други по-нови примери включват данък свръхпечалба върху суровия петрол, въведен от американското правителство през 1980 г., и еднократен налог от 1981 г., въведен от британското правителство на Маргарет Тачър. Лейбъристкото правителство във Великобритания също въведе данък свръхпечалба върху фирмите за комунални услуги през 1997 г., тъй като според него предишното консервативно правителство е разпродало компаниите евтино.