Суперпрогнозирането в икономиката е възможно

Днешните четиридневни прогнози за времето са толкова точни, колкото еднодневните преди 30 години. Икономическите прогнози, от друга страна, не са забележимо по-добри. Бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке трябва да има предвид това в предстоящия си преглед на прогнозите на Английската централна банка (АЦБ), пише за Financial Times Никълъс Груин, главен изпълнителен директор на консултантската компания Lateral Economics и гостуващ професор в лондонския King’s College.

Има все повече доказателства, че можем да подобрим това. Но липсата на далновидност и самодоволството пречат. Липсата на далновидност е проблем, защото икономистите смятат, че техническата експертиза е същността на доброто прогнозиране, докато всъщност две неща са по-важни: разбирането на анализаторите за границите на тяхната експертиза и преценката им да работят с тези ограничения.

Вземете Филип Тетлок, чиято книга от 2005 г. за геополитическите прогнози показа колко малко добавят експертите към прогнозите, направени от информирани не-експерти. За да сравни прогнозите между двете групи, той кара участниците в експеримента да се откажат от уклончивите определения - "вероятно" и "не може да се изключи" - и да уточнят какво точно прогнозират и с каква вероятност.

Това започна да отделя едните от другите. Простите „точкови прогнози“, предоставени от икономистите – като „растежът ще бъде 3 процента“ – са двойно безполезни в това отношение. Те не казват как изглежда успехът в предвижданията. Ако съм прогнозирал 3 процента растеж и действителният е 3,2 процента - успях ли, или се провалих? Подобни прогнози също така не ни казват колко уверен е прогностикът.

В същото време „70 процента шанс за дъжд“ определя ясно събитие с точна оценка на увереността на синоптика. След като стриктно определи правилата на играта, Тетлок показа как това, което той нарича „суперпрогнозиране“, е възможно и как различни екипи от суперанализатори се справят още по-добре.

Какви качества изисква Тетлок от суперанализаторите? Освен да владеят необходимите формални техники, те трябва да са отворени, внимателни, любопитни и самокритични - с други думи, да не са самодоволни. Осъзнавайки, като Сократ, колко малко знаят, те непрекъснато трябва да се стремят да се учат – от развиващите се събития и от колеги.

Суперанализаторите активно се противопоставят на уклона към групово мислене, което никога не е далеч в повечето организации - или всъщност в икономическата професия като цяло, тъй като практиците компенсират своето невежество, като се придържат към групата. Глобалната финансова криза е само един пример за събитие, за което икономистите колективно не успяха да предупредят света.

В целия уебсайт на АЦБ има само пет страници, в които се говори за суперпрогнозиране - въпреки че това е повече, отколкото при други централни банки.

Бернанке би могъл да препоръча най-накрая да се заемем с търсенето на икономически суперанализатори. Той също така трябва да предложи АЦБ да води света чрез разкриване на източниците на икономическите си прогнози.

При такъв подход всички използвани модели ще бъдат пуснати напълно документирани и „състезанието по предвиждане“ ще се фокусира върху ключовите прогнози. Външни хора ще бъдат насърчавани да се включат в състезанието - предлагайки свои собствени прогнози, собствени модели и собствена преконфигурация или ре-параметризация на моделите на АЦБ. Могат да бъдат предложени награди за най-добрите отбори и най-добрите училища и университети.

Прогнозиращите екипи на АЦБ също трябва да се състезават. След това АЦБ може да публикува официалните си прогнози, използвайки работата, в която има най-голямо доверие, независимо дали е тази на собствените екипи, външни лица или някаква хибридна опция. С течение на времето ще да можем да определим кои са по-добри.

Използвайки тази формула, прогнозирам, че официалните предвиждания на АЦБ ще се превърнат в най-добрите - в Обединеното кралство и в света, завършва Груин.