Оценката за икономиката на еврозоната бе коригирана надолу до минимален ръст

Икономиката на еврозоната се е разширила незначително през второто тримесечие, тъй като нови данни, отчитащи слаби резултати при износа, наложиха ревизия в низходяща посока на общия растеж в региона. Брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е останал стабилен, съобщават от европейската статистическа служба Евростат.

Брутният вътрешен продукт на еврозоната е нараснал само с 0,1% през трите месеца до юни на тримесечна база в сравнение с предварителната оценка за ръст от 0,3%, която изненада приятно наблюдателите при публикуването си в края на юли. За сравнение, медианната оценка на икономисти, участвали в анкета на Bloomberg, също сочеше ръст от 0,3%. Оценката за икономиката на ЕС се запазва без промяна спрямо предварителната оценка.

Ръст на БВП през второто тримесечие спрямо първото. Графика: Евростат

Икономиката на еврозоната и ЕС през второто тримесечие тази година в сравнение със същия период миналата година се е разраснала със съответно 0,5% и 0,4%, сочат сезонно изгладените данни. Това показва понижение от по 0,1 пронцентен пункт и на двата показателя спрямо предварителните данни.

Сред държавите членки на ЕС с най-добри резултати през второто тримесечие се открояват Литва (ръст от 2,9%), Словения и Гърция със съответно повишение от 1,4 и 1,3%.

Най-слаби са резултатите на Полша (-2,2%), Швеция (-0,8%) и Австрия със спад от 0,7%.

България отчита ръст на БВП от 0,4% през периода от април до юни спрямо първото тримесечие.

Разходите за крайното потребление на домакинствата в еврозоната и ЕС са останали без промяна спрямо предходното тримесечие. Държавните разходи за крайно потребление са се увеличили с 0,2% както в зоната с единна валута, така и в ЕС.

Данните на статистическата служба показват още, че износът е намалял с 0,7% и в еврозоната, и в ЕС, а вносът се е увеличил със съответно 0,1% и 0,2 на сто през второто тримесечие спрямо първото.

Докладът на Евростат отчита и промяната в заетостта през второто тримесечие.

Броят на заетите лица се е увеличил с 0,2% в еврозоната и с 0,1% в ЕС през периода от април до юни.

На годишна база и в двата случая е регистриран ръст - от 1,3% в зоната с единна валута и 1,1% в ЕС.

Ръст на назначените лица през второто тримесечие спрямо първото. Графика: Евростат

През второто тримесечие на 2023 г. Литва, Малта и Португалия (всички +1,3%) отбелязват най-висок ръст на заетостта в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад е регистриран в Естония (-1,5%), Румъния (-0,8%) и Хърватия (-0,7%).

В България броят на заетите също е намалял с 0,3% през периода от април до юни спрямо първото тримесечие.

Изработените часове са се увеличили с 0,2% в еврозоната и са намалели с 0,1% в ЕС на тримесечна база. Резултатите на годишна база и в двата случая са положителни – ръст от 0,9% в еврозоната и 0,5 на сто в ЕС.

Сезонно изгладените данни сочат, че през второто тримесечие на 2023 г. 216,3 млн. души са били наети в ЕС, от които 168,5 млн. са жители на държави в зоната с единна валута.

Този доклад ще даде насоки на Европейската централна банка за състоянието на икономиката на еврозоната, седмица преди централните банкери да вземат решение дали да повишат основните лихви отново, или да ги запазят на същото равнище.