Де Кос: Сътресенията на облигационния пазар подкрепят пауза в лихвените повишения на ЕЦБ

Ръстът на доходността по глобалните облигации, предизвикан от разпродажбата на американски държавни ценни книжа, означава, че централните банкери, определящи лихвите в еврозоната, вероятно са направили достатъчно за укротяване на инфлацията, счита гуверньорът на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос.

В интервю за Financial Times той отбелязва, че сривът на пазара на американски държавен дълг е предизвикал ръст на разходите за обслужване на кредитите от другата страна на Атлантическия океан.

„Неотдавнашният ръст на доходността по дългосрочните облигации не е свързана с местни фактори като промени в пазарните очаквания за инфлацията в еврозоната“, казва Де Кос, имайки предвид ръстовете на разходите за обслужване на държавните заеми. „Той беше предизвикан от динамиката на американския пазар“, допълва централният банкер.

Според Де Кос ръстът на доходността ще подкрепи преценката от миналия месец на Европейската централна банка (ЕЦБ), че „запазването на сегашното ниво на лихвите за достатъчно дълъг период ще спомогне до голяма степен“ ръководителите на лихвената политика да постигнат целта си за инфлация от 2% „в средносрочен план“.

Де Кос е един от членовете на Управителния съвет на ЕЦБ с по-скоро „гълъбови“ възгледи. Миналия месец централната банка повиши депозитната си лихва за десети пореден месец до рекорден връх от 4%.

Оттогава облигационните пазари преживяха значителни разпродажби, които повишиха доходността по 10-годишните облигации на много страни от еврозоната до най-високото им ниво от над десет години насам въпреки частичното възстановяване през миналата седмица.

„Имаме допълнително затягане на условията за финансиране“, коментира Де Кос и допълва, че икономиката на еврозоната вече е в стагнация, а войната между Израел и „Хамас“ „със сигурност не помага за повишаване на доверието, потреблението или инвестициите“.

„Нашата оценка през септември [че нивото на лихвите сега е уместно] е още по-валидна днес“, счита той.

Растящата доходност възобнови и притесненията на инвеститорите за високите нива на дълг на държави като Италия, която неотдавна повиши прогнозата за бюджетния си дефицит, допринасяйки за разширяването на спреда между доходността по 10-годишните италиански и германски облигации до над два процентни пункта за първи път от месеци.

Според Де Кос по-високите лихви по заемите подчертават необходимостта правителствата да започнат да намаляват дефицитите догодина. „Фискалната консолидация трябва да започне през 2024 г.“, изтъква той.

Националният дълг на Испания е 113% от брутния вътрешен продукт, което я поставя на четвърто място сред най-задлъжнелите страни в еврозоната. Политическото бъдеще на страната е неясно след парламентарните избори без категоричен победител през юли. Премиерът Педро Санчес от Социалистическата партия трябва да се опита да сформира коалиционно правителство, след като остана на второ място след десноцентристката Народна партия.

Председателят на централната банка подчерта необходимостта бъдещото правителство да постигне споразумение между няколко партии около план за намаляване на дефицита, подкрепа за потенциала за растеж на страната и по-ниска безработица, която намалява значително, но остава сред най-високите в ЕС.

„За тези структурни реформи и за да успее процесът по фискална консолидация, политическите мерки трябва да бъдат с постоянен характер“, отбелязва Де Кос, подчертавайки, че е „от основно значение дизайнът, одобряването и прилагането на тези мерки да бъдат подкрепени от силен политически консенсус“.

Повечето икономисти считат, че ЕЦБ вероятно няма да повиши отново лихвите, след като миналия месец централната банка заяви, че е близо до връхната им точка. Оттогава инфлацията в еврозоната се забави до почти двегодишно дъно от 4,3% през септември.

Някои ръководители призоваха ЕЦБ да ускори намаляването на притежаваните си облигации на стойност 4,8 трлн. евро, като спре реинвестициите в програмата си за спешно изкупуване на облигации (PEPP) до края на 2025 г. Очаква се идеята да бъде обсъдена на заседанието на ЕЦБ в Атина на 26 октомври.

Но Де Кос, чийто шестгодишен мандат начело на Испанската централна банка изтича следващия юни, смята, че е уместно да се прояви предпазливост. Гъвкавостта на ЕЦБ да насочва програмата си PEPP за реинвестиции повече към облигациите на конкретна страна е желана „първа линия на отбрана“ срещу голяма разлика или фрагментиране в разходите за обслужване на заемите между страните членки на еврозоната.

Това е особено важно в среда, в която растежът се забавя, а напрежението на американския облигационен пазар повишава глобалните разходи за обслужване на заемите, отбелязва Де Кос.

Макар да дава мрачна оценка за растежа на еврозоната, той посочва няколко причини за очакванията си икономиката на Испания да се представи силно. Централната банка прогнозира разширяване с 2,3% през тази година и с близо 2% през следващите две години. За сравнение, ЕЦБ прогнозира ръст на икономиката на еврозоната с 0,7% през тази година, 1% догодина и 1,5% през 2025 г.

По-високите лихви ще нанесат по-бързо удар на испанската икономика, защото около 70% от ипотечните кредити в страната са с плаващи лихви, а не фиксирани за няколко години напред, коментира Де Кос.

Това е компенсирано от по-малката зависимост на Испания от изпитващия затруднения сектор на промишлеността и по-голямата роля на туризма. Разходите на испанските домакинства нарастват и благодарение на по-бързото забавяне на инфлацията в сравнение с други страни от еврозоната, както и на намаляващата безработица.

„Ключова разлика“ с останалата част от региона са относително ниските ръстове на заплатите, което ще направи износа на Испания по-конкурентен, допълва Де Кос. „Нетният ефект от тези фактори са очакванията, че Испания ще постигне по-бърз растеж, отколкото еврозоната“, отбелязва той.