Има ли законен начин да бъдат иззети замразените руски активи в полза на Украйна?

След нахлуването на Русия в Украйна Западът замрази активи на Руската централна банка в размер на 260 млрд. евро, съобщава Financial Times. Още в първите месеци на войната страните обмислят как могат да използват тези средства в полза на Киев.

Темата е била обсъдена на среща на Г-7 и от стенограмите от нея, до които достъп има финансовото издание, става ясно, че САЩ официално не подкрепят конфискуването на тези активи. Но в същото време се признава, че подобно действие е разрешена от международното право контрамярка, която да окаже влияние на Москва да преустанови войната.

Обсъжданата идея е страните съюзници на Украйна да декларират щети и загуби в резултат на руската агресия. Това например могат да направят държавите, които отпускат помощ за Украйна. Те могат да претендират за отражението на войната върху икономиките и армиите им.

Представителите на САЩ предлагат и конфискуваните руски средства да се отпускат на траншове от институции като Европейската банка за възстановяване и развитие или Европейската инвестиционна банка под формата на своеобразен "аванс" за репарациите, които Русия ще дължи на Украйна по силата на международното право заради агресията, която прояви.

Конфискацията на замразените руски активи обаче може да е правно предизвикателство като цяло. Парите на централните банки са защитени от международното право и изземването им може да дестабилизира финансовата система. Защитниците на идеята обаче посочват, че вече има прецедент - международно наложените компенсации след нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 година.

Според Ингрид Брунк, преподавател по международно право в правния факултет на университета "Вандербилт", обаче много държави отчитат щети от нарушаването на международното право и това не води до изземване на международни валутни резерви. "Те са свещена част от активите в глобалната финансова система", посочва тя.

Подобни действия могат да бъдат приети на нож от държави, например Китай и Саудитска Арабия, които ще започнат да анализират доколко сигурни са местата, където съхраняват активите си в чужда валута (основно в долари и евро).

По-рано през годината Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че има риск от подкопаване на правните и икономическите основи на еврото и препоръча страните да предприемат конфискация на руски активи само като част от международна коалиция, припомня FT.

За някои от страните ще се наложат и законодателни промени, за да бъде постигнато изземването.

Поддръжниците на идеята обаче смятат, че тези опасения са преувеличени. Новият външен министър на Великобритания Дейвид Камерън коментира, че мярката няма да има негативен ефект сред инвеститорите. Те и без това са достатъчно притеснени от замразяването на активите, отбелязва още той.

Ако мярката все пак проработи, Украйна ще има на разположение към 260 млн. евро, а според изчисленията на руското Министерство на финансите - към 300 млрд. долара. "Това ще промени правилата на играта за Украйна", категоричен е Филип Зеликов, бивш американски дипломат, а днес преподавател в Станфордския университет.

Франция, Германия и Италия обаче са изключително предпазливи що се отнася до руските активи, допълва FT. Европейските чиновници коментират, че европейските страни са много по-изложени на риск, тъй като основната част от руските активи са на територията на Европа. Русия няма ход при конфискуването им, но опасенията са, че Москва може да измисли реципрочна мярка.

Според изчисленията на Г-7 основната част от замразените руски пари са в страните от ЕС - към 210 млрд. евро, като 191 млрд. евро от тях - в Белгия.Франция е задържала 19 млрд. евро, Швейцария - 7,8 млрд. евро. В САЩ замразените  руски активи са на стойност 4,6 млрд. евро, а Германия е задържала към 210 млн. евро.

В ЕС имат други идеи и работят за усвояването на печалбите, които генерират конфискуваните средства на руската централна банка. Основната част от тях са в клирингова къща Euroclear, която през миналата година спечели допълнително 3 млрд. евро от реинвестиции на печалбите от падежиращите книжа, които няма как да изплати на Русия.

Белгийският премиер Александър де Кро съобщи, че платените данъци върху тази печалба ще бъдат предадени на Киев за възстановяване на икономиката от войната.

Европейската комисия също изготви механизъм, при който страните могат да използват лихвите, генерирани от управлението на руските активи. Но дори и това ограничено действие се блокира от европейските страни, които се опасяват от реципрочните действия на Москва. Според FT единствено дискусии със страните от Г-7 може да помогне на европейските държави да предприемат някакви действия.

Вероятно разговорите по темата ще бъдат подновени в следващите срещи на западните съюзници, посветени на втората годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна.