Замразените руски активи работят добре за европейския депозитар Euroclear

Времето на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да реши какво да прави със стотиците милиарди евро замразени руски активи изтича, пише европейският икономически коментатор на Financial Times Мартин Сандбу.

През юни ръководителят на ЕК обеща предложение „преди лятната ваканция“ за използване на „постъпленията“ от активи на руската централна банка на стойност стотици милиарди евро, държани в Европа – фондове, които са замразени след инвазията на Русия в Украйна.

Но досега действията да се накара Русия да си плати избледняват след възраженията на адвокати и Европейската централна банка.

Централната банка на еврозоната се опасява, че всяко използване на чуждестранните резерви на Русия за финансиране на Украйна би създало опасен прецедент за активи, деноминирани в евро, държани от чужди правителства. ЕЦБ предупреждава, че това би накарало другите централни банки да се притесняват дали техните права на собственост ще бъдат запазени, ако правителствата им един ден се конфронтират с Брюксел, и би ги насърчило да държат по-малко резерви в единната европейска валута.

Би било иронично, ако обещанието на Фон дер Лайен се провали поради тези причини. Защото това, което тя вероятно ще предложи, е мярка, предназначена да преодолее точно опасенията около законността на секвестирането на резервите на руската централна банка.

Най-предпочитаната идея в Брюксел е да се насочват извънредните печалби към централните депозитари на ценни книжа.

Тези депозитари държат ценни книжа под попечителство за инвеститорите - до голяма степен държавни облигации в случая на централните банки. Най-важният депозитар е Euroclear, който притежава около 180 млрд. евро (близо две трети от всички замразени руски резерви), според правителството на Белгия, където той е разположен.

Инвеститорите в ДЦК получават в брой редовни купонни плащания и главницата при падежиране на облигацията. Тези парични потоци се изплащат от Париж, Берлин или други хазни на такива като Euroclear. Когато Euroclear получи парите, той кредитира паричната сметка на инвеститора (в този случай руската централна банка) при своето банково подразделение.

Така че става въпрос за две парични салда: депозитът в банката на Euroclear - пасив в баланса на депозитаря - и съответстващите парични средства, държани от самия Euroclear като актив в неговия баланс.

Ключът е, че от правна гледна точка само паричната сметка на централната банка в Euroclear принадлежи на Москва. Паричните средства в актива на депозитаря принадлежат на Euroclear.

Обикновено парите не се натрупват; или инвеститорът ги изтегля, или ги реинвестира. Но точно това предотвратяват блокиращите санкции. В резултат на тях Euroclear почти утрои обичайния си баланс - което води до добра арбитражна търговия.

Euroclear плаща минимална лихва, ако изобщо има такава, върху депозита на руската централна банка. Но може да спечели чудесните 3,5 процента, като депозира паричните си активи в централните банки на еврозоната, възможно най-сигурното вложение. Цифрите го потвърждават: Euroclear съобщава, че е реализирал 720 млн. евро печалби от 88 млрд. евро парични средства, свързани с Русия, през първото тримесечие - годишна възвръщаемост от 3,3 процента. С падежирането на повече активи и натрупването на кеш печалбата може да се стабилизира около 7-8 млрд. евро годишно.

Нищо чудно, че Брюксел се блазни от данък върху тази извънредна печалба. Но този подход би бил пълен с парадокси. Това би противопоставило Украйна на акционерите на Euroclear, които биха желали да се възползват от голямата печалба на попечителя. Тези акционери включват белгийски застрахователи, глобални банки и европейски държавни финансови групи; Русия ще остане незасегната. Освен това правото на облагане на печалбите принадлежи на националните правителства, в този случай на белгийското, а не на ЕС.

Такова решение би причинило много главоболия за една всъщност незначителна сума. Защо да отблъскваме глобалните мениджъри на резерви заради това, което в крайна сметка е много малко в сравнение с цената за възстановяването на Украйна, оценявано на 411 млрд. долара за момента?

Както казва един високопоставен служител: „Ако търсите голямата печалба, направете го“. С други думи, след като веднъж се допусне намеса в основите на международното централно банкиране, може да се стигне до конфискуване на масата активи.

Погрешно, ЕС се позиционира за нанасяне на максимални щети срещу минимална печалба. С очертаването на това противоречие общественото мнение може да предпочете аргумента „за всяко евро, за всеки цент“. Във всеки случай нещо ще трябва да поддаде.