Производителите по света се изправят пред нова вълна на китайска конкуренция

През март, когато гостуваща делегация от шведски инвеститори и банкери посети китайски фабрики и корабостроителници за първи път след пандемията, това, на което станаха свидетели, беше шок за техните системи, пише шанхайският кореспондент на Financial Times Томас Хейл.

Из целия Китай, където шведските производители имат дългогодишно присъствие, конкуренцията от страна на китайските фирми е „жестока“, дори „чудовищна“, констатира Матиас Сундлинг, главен стратег за акции в Handelsbanken. „Начинът, по който те наваксаха и се развиха само за две-три години, беше просто зашеметяващ за нас“, каза той. „Преди властваше клишето, че китайската конкуренция е във вид на евтини имитации. Мисля, че сигналът за нас след това посещение е, че вече не е така“.

От гимназиалните изпити до бабъл тий (чай или плодово мляко с пукащи се топчета – бел. прев.) франчайзите, интензивната вътрешна конкуренция е повсеместна в Китай. Сега, виждано в разширяването на производството на електрически превозни средства, това чувство за конкуренция представлява нарастващо предизвикателство за международния бизнес.

Автомобилите са само една част от по-широка индустриална рамка, в която в продължение на десетилетия развитите икономики разчитат на Китай като евтин промишлен център. Шведското присъствие включва гиганти като Atlas Copco, водещия световен доставчик на въздушни компресори, и Sandvik, която произвежда минно оборудване.

Атмосферата на сътрудничество, особено в чуждестранни компании, в които сега работят предимно китайски граждани, не е изчезнала. Но сега тя е придружена от нарастващ конкурентен натиск. „Общото мнение е, че ако не сте първокласен продукт, ще бъдете тежко ударени“, посочва Сундлинг.

Правителствата в САЩ и Европа се съсредоточиха силно върху необходимостта от „премахване на риска“ във веригите за доставки, измествайки ги от Китай след инвазията на Русия в Украйна и затварянето на граници поради пандемията. Но колкото по-конкурентна става страната, толкова по-трудно е за международните индустриални играчи да напуснат. В края на 2020 г. Volkswagen отвори център за изследване и развитие в провинция Анхуей и притежава мажоритарен дял в китайската фирма за батерии Guoxuan.

Както старите, така и новите индустриални компании многократно подчертават необходимостта да бъдат в Китай за изследователски цели, както и за достъп до неговия огромен пазар. Windrose Technology, стартираща компания за електрически камиони, която досега е произвела 13 превозни средства, има за цел евентуално да листне акциите си на борса в САЩ, но в момента разчита на партньори от Китай, включително държавната Anhui Jianghuai Automobile Group, за производството си.

„Като производител на електромобили, ако претендирате, че правите най-добрия електрически камион в света, но не сте свързани с Китай, никой няма да ви повярва“, коментира Уън Хан, основател на Windrose. „Ако кажа на хората, че съм стартиращ британски или австралийски стартъп в областта на електромобилите, няма да ми повярват“.

Макар Китай в някои отношения да е огнище на конкуренция, естеството на индустриалния му модел се различава значително от този на САЩ и Европа. Необходимостта от така нареченото „висококачествено развитие“ е част от подхода отгоре надолу, изложен в политиката „Произведено в Китай“ от 2025 г., като се превърна в основния рефрен на президента Си Дзинпин през последната година.

Наскоро Европейската комисия актуализира свой документ от 2017 г. относно изкривяванията в китайската търговия, който идентифицира различни области, като енергетиката и финансите, в които конкуренцията е потисната както за местните, така и за всички чуждестранни фирми, които се надяват да се разширят.

Но докладът говори и за конкуренция с китайски характеристики. Отбелязва се, че в Китай „провинциите и големите градове изглежда се конкурират помежду си за производители на електрически превозни средства, за да привлекат заетост, приходи и вниманието на централното правителство“.

Ролята на държавата в Китай е трудно да се съпостави лесно с прозрачно закрепените законово норми в западните икономики. Китайските компании обикновено не отговарят на въпроси относно връзката им с правителството, но тъй като докладът на ЕС съдържа над 700 страници, тези връзки са широко идентифицирани.

Ако конкуренцията с китайските компании се повиши допълнително, ще се увеличи и политическият контрол върху отношенията на Китай с международната търговия. Но в Европа и САЩ бизнесът вече бърза да подобри разбирането си за природата на тази конкуренция.

Повечето от участниците в шведското посещение дори не са били инвестирали директно в Китай, но смятат, че трябва да присъстват там заради вложенията си на неговия фондов пазар.

„Скандинавските компании, особено в промишлеността, имат огромна експозиция, пряко или косвено“, изтъква Сундлинг. „Веднага след като се върнахме у дома, бяхме залети с разговори и срещи.“