Адриан Николов: Юлската оценка за еврозоната ще е негативна

Юлската оценка в конвергентния доклад ще е негативна – това е почти гарантирано. Ако ставаше дума за 3% инфлация, щяхме да имаме шанс да покрием критерия, но става дума за отстояние от трите държави в еврозоната с най-ниска инфлация – в момента Литва, Финландия и Италия за март имат около 0,7-0,8%. В последните 12 месеца сме с трайно по-висока инфлация от тези три страни. Това обясни пред БНР икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов в коментар, че инфлацията забавя ход и за април е отрицателна – минус 0,3% спрямо март.

По думите му, получаваме „двойствени сигнали“ и от Европейската централна банка (ЕЦБ), и от Еврогрупата, че ако до есента успеем да се вместим и имаме по-ниска стойност на инфлацията, може да поискаме извънредна оценка и влизане в еврозоната от началото на второто или третото тримесечие на 2025 година.

Според него дали страната ни ще приеме европейската валута, ще се разбере лятото – ако България продължи с този доста бърз темп на спад на инфлацията и с догонване на средноевропейските тенденции и „ключово на трите държави с най-ниска инфлация в ЕС, тогава може би ще има някакъв проспект това да се случи“.

Адриан Николов се съмнява, че служебно правителство ще успее да „вкара България в еврозоната, независимо дали покрием критериите или не“.

„Извънредно искане на конвергентна оценка може да има през есента", посочи икономистът. Той подчерта, че тогава от значение ще е политическият паралел след изборите, когато ще са минали коалиционните разговори и ще е ясно ще има ли България стабилно проатлантическо, проевропейско мнозинство с демократично, ясно избрано правителство, което да има мандат да направи фундаментална промяна на българската икономическа и финансова система. "Тогава ще е ясно ще има ли Европа с кого да преговаря", допълни той.

Николов е на мнение, че има риск да останем с поредното служебно правителство. По думите му, при чисто формално разглеждане на критериите може да влезем в средата на 2025 г., а най-консервативната прогноза е за 2026 г.

„Неяснотата за датата в известна степен пречи на подготовката“, смята икономистът.

Що се отнася до размера на минималната работна заплата и искането на КНСБ тя да стане 1080 лева от 1 януари догодина при 15% ръст, експертът посочи, че трябва да се види динамиката през второто тримесечие на тази година и коментира, че бизнесът трябва да се готви за минимална заплата "малко под 1100 лева".

Той смята, че това ще зависи и дали ще се увеличи „сивата“ икономика.

„Изчакването, в което се намираме, вреди на инвестиционните намерения. Политическата нестабилност ги спъва“, подчерта Адриан Николов. Според него подобрение в този индикатор може да се отчете едва след влизането на страната в еврозоната.