Ел-Ериан: Залогът за Пауъл на симпозиума в Джаксън Хол е висок

Добре дошли отново в седмицата на Джаксън Хол. Това е седмица, в която Уайоминг, известен най-вече с впечатляващите си пейзажи, се превръща в центъра на политическия свят, ставайки домакин на голяма група централни банкери, академици и медии. Събирането, организирано от Федералния резерв за Канзас Сити, обсъжда последните икономически и финансови развития, политически въпроси и последиците за централните банки.

Сесията, която неизбежно привлича най-голямо влияние, е когато председателят на Фед – най-могъщата централна банка в света, се качи на сцената в петък сутринта, за да сподели позициите си по въпроси от свой избор, пише главният икономически съветник на Allianz Мохамед Ел-Ериан. Това не е единствената сесия, която се помни и се споменава с течение на времето, тъй като представените доклади предизвикват много интересни дискусии. Някои индивидуални приноси през годините са имали трайно въздействие, като този на професора от Чикагския университет Рагурам Раджан. И все пак, година след година, речта на председателя привлича най-много споменавания.

Тазгодишната презентация на гуверньора Джером Пауъл се очаква с нетърпение заради безпрепятственото функциониране на икономиката и финансовата волатилност, които САЩ преживяват, както и заради вторичните ефекти към останалата част от света. Тя ще бъде представена в контекста на океан от истинска несигурност – както вътрешна, така и глобална – която се засилва от ерозията на три ключови котви на устойчивост: стабилен и предвидим икономически растеж, ефективни насоки за бъдещата политика и съвсем малки места на техническа уязвимост, включващи позиции с прекалено голям ливъридж и прекомерно поемане на риск от пазарните участници.

Ето защо е критично важно Пауъл да се възползва от златната възможност, която има този петък, за да си върне контрола върху икономическия и политическия наратив.

Основната цел на Фед тази година трябва да бъде да възстанови ефективността на насоките за бъдещата политика. Освен това той трябва да продължи да възстановява своята надеждност и международна репутация, които бяха подкопани от грешките, допуснати през последните четири години, от забавено прилагане на политиката и лошо прогнозиране до объркваща комуникация и пропуски в банковия надзор.

На всички ни беше напомнено колко важно е това в началото на август, когато и пазарите, и анализаторите на Wall Street реагираха твърде силно на три публикации на данни, които сочеха по-слаб от очакваното пазар на труда. Това, което беше забележително, бяха не само дивите колебания в цените на акциите и невероятният скок на широко следения показател за волатилност VIX, наричан индекс на страха на пазарите. Имаше и тревожна волатилност в късия край на кривата на доходност в САЩ – сегментът, който е най-повлиян от насоките на Фед за лихвите и който оказва влияние върху широк спектър от финансови, корпоративни и икономически взаимодействия в САЩ и извън тях.

Макар че внезапните и големи промени в цените бяха обърнати през следващите две седмици, тревожният епизод се почувства като предупреждение за присъщата нестабилност на финансовата система. Несигурността беше подчертана от случилото се в общността на анализаторите.

Някои известни анализатори и финансови наблюдатели от Wall Street призоваха Фед незабавно да приложи спешно намаляване на лихвите в рамките на срещата – ход, който според мен е ненужен и потенциално вреден, пише авторът. Икономисти, които само няколко дни по-рано бяха потвърдили своите розови перспективи за икономиката, побързаха да преразгледат по-високо вероятността от предстояща рецесия. Една банка от Wall Street стигна дотам, че обяви, че икономиката на САЩ вече е в рецесия. Огромното усещане беше, че Фед отново е „изостанал“, точно както през 2021 г., когато не успя да реагира своевременно на скока на инфлацията – пропуск, който продължава да има неблагоприятни икономически, политически и социални последици.

Изложих, пише Ел-Ериан, в статия от юли осем въпроса от решаващо значение за икономическото благосъстояние на Америка и глобалната финансова стабилност, които Пауъл трябва да обхване тази седмица в един идеален свят. Разбира се, ние не живеем в такъв свят. И все пак е важно да има някакъв основан показател.

Едва ли Пауъл ще обхване всички повдигнати въпроси. Но аз и други, пише авторът, бихме го призовали да говори ясно за три неща: къде стоят икономиката и политиката, как изглежда крайната цел на политиката и как Фед ще стигне дотам. Особено важно е хората да си тръгнат от Уайоминг с по-ясна картина на новия равновесен лихвен процент (който нито ограничава, нито подхранва икономическата активност), пътя към тази лихва и какво означава на практика целта за „устойчива инфлация от 2%“.

При липса на такава яснота трябва да очакваме подновени пристъпи на тревожна пазарна нестабилност, която заплашва икономическото благополучие. Фед би рискувал допълнително да навреди на ефективността и репутацията на своята политика. И страните по света ще търсят повече начини да „намалят риска“ както на своите икономики, така и на финансовите си системи от Фед, който вече не закотвя отговорно това, което все още е доминирана от долара международна валутна система.

Да, залогът тази седмица в Джаксън Хол е голям.