Икономиките в ЦИЕ ще ускорят растежа през 2025 г., ако Тръмп не ги препъне

Въпреки че завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ създава голяма несигурност и международната среда остава трудна, растежът в повечето икономики от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще се засили през 2025 г. – особено в страните членки на Европейския съюз (ЕС). Това прогнозира Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) за 23 държави от региона. Прогнозата е публикувана на сайта на института.

Тази прогноза предполага обаче, че Тръмп няма да наложи вредно високи мита на вноса от ЕС, както и че няма да осигури на руския президент Владимир Путин лесна победа в Украйна, като изостави страната и намали военната и финансовата помощ, коментира Ричард Гривсън, заместник-директор на wiiw и водещ автор на зимната прогноза. Институтът е включил и този сценарий в доклада си.

За 2025 г. wiiw очаква, че страните членки на ЕС от региона ще отчетат среден икономически растеж от 2,8%. Икономистите са направил минимална ревизия надолу от 0,1 процентен пункт в сравнение с предишната прогноза.

За 2026 г. се очаква растежът в региона да достигне средно 2,7%, което също представлява лека корекция надолу в сравнение с предишната прогноза, с 0,3 процентни пункта. Това означава, че както през тази, така и през следващата година икономиките на членките на ЕС от Централна, Източна и Югоизточна Европа вероятно ще нараснат с около два пъти по-бърз темп в сравнение с темпа на растеж еврозоната (за 2025 г. се очаква БВП на еврозоната да се разшири с 1,2%, а за 2026 г. – с 1,4%).

Икономиките на Полша и Хърватия се очаква да растат най-силно в региона

Индустрията в ключови страни от региона, като Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, чиито икономики са тясно свързани с Германия, изпитва затруднения поради продължаващата рецесия в германското производство. Растежът в тези страни обаче продължава да се движи от силното частно потребление благодарение на стабилното увеличение на реалните заплати.

Полша се очертава да е лидер по растеж сред държавите от региона с 3,5% през тази година и 3% през следващата. На второ място е Хърватия със, съответно, 3,1% и 3%.

Шестте държави от Западните Балкани ще разширят икономиките си сравнително рязко, средно с 3,5% през 2025 г. и 2026 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция се очаква да нарасне с 3,5% през 2025 г., а растежът се смята, че ще се ускори до 4,5% през 2026 г.

Перспективите пред разкъсваната от война Украйна са по-мрачни. За 2025 г. от wiiw прогнозират растеж от 3% - низходяща ревизия с 0,3 процентни пункта в сравнение с предишната прогноза. Това също ще зависи силно от политиката на Тръмп спрямо Киев.

Що се отнася до Русия, стабилният растеж от 3,8%, реализиран през 2024 г., ще се охлади до 1,8% тази година заради намаляването на енергийните приходи. Същото ще важи и за автократично управляваният Беларус. Страната е тясно свързана с руската военна икономика и се очаква нейният БВП да се разшири с 2% през 2025 г. след ръст от 4% през 2024 г.

Истинските проблеми за руската икономика обаче ще дойдат, когато войната в Украйна приключи. Според данни на руското правителство повече от 6% от БВП ще бъдат изразходвани за въоръжение и военни през 2025 г. Руската икономика е пристрастена към високите държавни разходи за войната и намаляването или отмяната им ще представлява шок, който може да потопи страната в много дълбока криза, предупреждават икономистите.

Политиките на Доналд Тръмп са най-големият риск пред региона

Необузданият политически подход на Доналд Тръмп крие най-големи рискове за региона. Отрицателното въздействие на евентуални високи мита върху европейските стоки и услуги ще бъде усетено бързо от страните членки на ЕС от Централна, Източна и Югоизточна Европа, според института.

Преките търговски потоци между региона и Америка са ограничени, но по-ниското търсене в САЩ на европейски промишлени продукти и намалените инвестиции могат да имат сериозно въздействие върху Централна и Източна Европа, посочват икономистите.

Непредсказуема е политиката и на Тръмп в Украйна. Ако Украйна не получи повече помощ от Вашингтон и бъде победена военно, това сериозно ще навреди на имиджа на Запада, ще деморализира и дискредитира НАТО и ще насърчи Путин да тества клаузата за взаимна отбрана на алианса, предупреждават икономистите.

Голяма бежанска вълна от Украйна към целия ЕС вероятно ще бъде резултатът при такъв сценарий, подчертават от института. Може да се стигне и до рязко покачване на световните цени на храните, което може да доведе до социални и политически вълнения, добавя се в доклада.

Въпреки че wiiw не допуска този негативен сценарий и въпреки че икономиката на Украйна показва устойчивост, икономическите перспективи изглеждат по-несигурни. Украйна все повече страда от систематичното унищожаване на енергийната инфраструктура от руските въздушни удари и от влошаващия се недостиг на работна ръка. Сушата миналото лято също причини спад на износа на селскостопански продукти и покачване на цените на храните.

За да се пребори с нарастващата инфлация, централната банка спря облекчаването на паричната политика и повиши основните лихвени проценти до 14,5%. Това се очаква да забави растежа допълнително. Ако Тръмп принуди Украйна да приеме неизгоден мир без надеждни гаранции за сигурност и значително намали финансовата и военна подкрепа, това ще възпре евентуални инвеститори в страната.