Външният дълг на България расте с 21% до близо 54 млрд. евро през юли

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юли 2025 г. е нараснал с 20,9% , или 9,303 млрд. евро, на годишна база, достигайки над 53,783 млрд. евро. Така той се равнява на 47,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, което е с 5 пр.п. повече спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Към 31 юли краткосрочните задължения възлизат на повече от 8,772 млрд. евро и се повишават за година с 5,6%, или 468,8 млн. евро.

Дългосрочните задължения в края на юли възлизат на 45,010 млрд. евро, увеличавайки се с 8,834 млрд. евро (24,4%) на годишна база.

Към края на юли 36,215 млн. евро (67,3%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 79,1% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли е 17,807 млрд. евро. За една година той нараства със 7,694 млрд. евро (76,1%). В БНБ напомнят, че той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,1% към 31 юли 2025 г. при 22,7% година по-рано, т.е. разлика от над 10 пр.п.

Външните задължения на централната банка са 1,889 млрд. евро и намаляват за година със 144,4 млн. евро.

Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) достигат 7,711 млрд. евро и се повишават с 1,246 млрд. евро (19,3%) спрямо края на юли 2024 г.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са повече от 13,641 млрд. евро и нарастват с 821 млн. евро (6,4%) спрямо юли миналата година.

По данни на централната банка вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,733 млрд. евро в края на юли, което е с 314 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с година по-рано.