Китай прокарва червени линии за икономическия си модел преди търговски преговори със САЩ и ЕС

Китай енергично защитава комбинацията си от икономически политики, които подкрепят развитите промишлени сектори пред потреблението, като възприема позиция, която според анализаторите показва нарастваща увереност преди наближаващите търговски преговори с Европа и САЩ, пише Ройтерс.

Китайският лидер Си Дзинпин и американският президент Доналд Тръмп планират да проведат още лични срещи тази година, а Брюксел определи октомври като краен срок Пекин да реши спорове в условията на нарастващи притеснения за търговския излишък на Китай от над 1 трлн. долара.

Западните страни определят политиките на Китай като меркантилистки и противоречащи на правилата на световната търговия, като казват, че приоритетът на страната върху производителите вместо върху домакинствата насочва по-евтини стоки към световните пазари, като подкопова промишлени отрасли в страни, които се стремят към по-балансиран растеж.

Но срещата на висшите ръководители на Комунистическата партия в Китай миналия четвъртък даде сигнал за продължаване на политиките, като те призоваха за целенасочена подкрепа вместо за стимули, съсредоточени върху потребителите, и структурни промени, за които отдавна призовават търговските партньори на Китай и много икономики.

Дни по-рано китайското министерство на търговията обвини Запада в протекционизъм в документ за „т. нар. промишлен свръхкапацитет“, който отхвърли твърдението като основано на „логически недостатъци“ и „неясни мотиви“.

Теоретичното издание на Комунистическата партия „Циушъ“ също защити през юли ниското потребление в Китай като „исторически оправдан“ резултат от модел, ръководен от инвестициите и догонващото развитие.

Тези послания пропускат да кажат на Запада, че Китай няма да промени курса, но изпращат два сигнала за поведението, отбелязва Сю Тианчън, старши икономист в Economist Intelligence Unit.

„Първият е за надеждата, че останалите разбират откъде идва страната. По-добро взаимно разбирателство помага в преговорите. Вторият е за прокарването на червена линия“, посочва Сю.

Документът на Министерствоо на търговията „показа ясно, че Китай не приема дискриминационни мерки срещу компаниите и продуктите си“, отбелязва той.

Китай твърди, че моделът му отразява нуждите на страна, която все още догонва развитите икономики. Продуктите му не само са по-евтини, но и все по-добри, докато от инвестициите му в технологиите и науката може да се възползва целият свят.

Този месец китайският премиер Ли Цян опроверга предупреждения за „Китайски шок 2.0.“ или сценарий, при който китайските компании изместват западни конкуренти в сектора на развитото промишлено производство, и представи това като „Китайска възможност 2.0.“ за световната икономика.

Това е „говорене, което не намира отклик в страните, които са получатели на този износ“, казва Есвар Прасад, преподавател по търговска политика в университета „Корнел“ и бивш директор за Китай в Международния валутен фонд.

„Силната зависимост на Китай от износа, за да захрани собствения си растеж в условията на слабо местно търсене не убеждава в аргумента, че китайският износ е подарък за потребителите по целия свят“, допълва Прасад.

Усилията на Вашингтон да засили натиска върху Китай чрез мита от над 100% миналата година се провалиха, тъй като Пекин използва доминиращата си позиция в производството на редкоземни елементи, които са от ключово значение за широка гама от промишлени отрасли в света, за да си върне стратегическите позиции.

Сега ЕС, чийто търговски дефицит с Китай достигаше средно 1 млрд. долара на ден миналата година, следва собствени политики в областта на промишлеността и местните обществени поръчки, за да защити пазара си.

Този месец германският канцлер Фридрих Мерц критикува Пекин, че поддържа валутата си подценена.

Но последните заявления от Китай показват нарастваща увереност на Пекин, че може да смекчи търговските спорове без да прави значителни отстъпки.

„Случаят с митата на САЩ предостави модел на управляван ангажимент, който Пекин прилага и за Европа, по същество той се свежда до купуване на време“, казва Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в компанията Natixis.

„Посланието на Пекин за икономическия му модел е по-уверено и строго формулирано, отколкото преди една-две години“, допълва тя.

В интерес на истината Пекин забави инвестициите тази година, основно като затегна наблюдението на разходите на местните власти, които според икономисти са двигател на свръхкапацитета в промишлеността и инфраструктурата.

Официални представители признават публично „противоречието“ относно търсенето и предлагането и обещават да прекратят дефлационните ценови войни сред производителите, които се борят за пазарен дял за сметка на печалбите.

Те често обещават да повишат търсенето сред потребителите дори без планове за големи структурни реформи.

„Историческото оправдание не означава дългосрочно оправдаване“ на слабото потребление“, се посочваше в статията на „Циушъ“ и се допълваше, че промяна в модела е „необходима“.

Анализатори казват, че това означава, че Китай признава дисбалансите, но иска да действа внимателно, тъй като се опасява от промени, които могат да нарушат дейностите.

Но все повече международни изследвания предупреждават, че политиките на Пекин заплашват както световната търговия, така и неговата собствена.

Според близо 60% от китайските компании „ръстовете на пазарния им дял могат да бъдат обяснени с получените субсидии“, посочи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в неотдавнашен доклад.

В свой документ Италианската централна банка счете, че местни фактори като слабото потребление и свръхкапацитетът са били двигател на около 75% от ръста на китайския износ.

McKinsey Global Institute отбеляза в доклад, че Китай прибавя три пъти повече продукти всяка година от Европа и САЩ, взети заедно, а възвръщаемостта на капитала му е около 40% по-ниска.

„Китайските аргументи стават все по-чести и формални, тъй като данните за системни вътрешни икономически проблеми, които водят до последици за останалата част от света, се натрупват дори по-бързо“, коментира Даниел Росен, съосновател на компанията за анализи Rhodium Group.