Опитът на Путин да притисне Сърбия и Босна и Херцеговина да подкрепят войната в Украйна

Дори докато руският президент Владимир Путин продължава жестоката си и проваляща се война в Украйна, той не спира да насочва амбициите си още по-далеч. Русия се опитва да подкопае демокрациите из Европа, насочвайки средства и подкрепа за крайнодесни групи и пропаганда, пише за Bloomberg бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (2009-2013 г.) Джеймс Ставридис.

Путин откри особено плодородна земя на Балканите, прокарвайки мнението си, че НАТО има намерение да маргинализира руския, славянския, източноправославния свят. В центъра на усилията му е Сърбия – най-важната страна от бивша Югославия, която не е член на алианса.

НАТО имаше над 15 хил. войници на мироопазваща мисия в Косово – малка република, която се отцепи от Сърбия и обяви независимост. Това предизвика война през 1999 г., припомня Ставридис, в която самолети на НАТО бомбардираха сръбската столица Белград. Въпреки това последните сръбски правителства работят, за да подобрят отношенията си със Запада и да си спечелят членство в Европейския съюз.

Има обаче все по-опасни сили, подкрепящи Путин в Сърбия и в по-малки съседни държави. Русия отказва да признае Косово, почти сигурно беше зад опита за преврат в малката Черна гора през 2016 г. и подкрепя сепаратистки елементи в Босна и Херцеговина, казва Ставридис.

Преди всичко Путин иска да запази Сърбия и Босна извън НАТО и ЕС. Той иска и да съживи подкрепата за катастрофата си в Украйна и като цяло да разсее Запада, създавайки напрежение – особено между Сърбия и Косово.

Сръбският президент Александър Вучич върви по тънката линия между Москва и Запада. Правителството му гласува в подкрепа на резолюция на ООН, осъждаща инвазията на Русия. То отказа анексирането на окупираните от Русия украински територии от Путин миналата седмица. Освен това донякъде подкрепя разрешаването на трансбордиране на хуманитарно и несмъртоносно военно оборудване за Киев. (За съжаление, Вучич подписа и газова сделка с Русия през май.)

В рамките на сложната политика на Босна и Херцеговина Путин продължава да култивира подкрепа. Миналия месец той прие Милорд Додик, сръбски националист, който води етническата сръбска общност в Босна – Република Сръбска. Човек може да подозира, че Додик с удоволствие би унищожил страната си, за да угоди на господаря си в Москва.

Затова как може Западът да противодейства на усилията на Русия? Около 3500-те останали мироопазващи войници са важни, но не и определящи. Реалното състезание се измести към информационната война и икономическата ангажираност.

В информационно отношение Москва държи по-силната ръка. Тя е дълбоко замесена в разпространението на фалшиви разкази за войната, опитвайки се да представи „специалната военна операция“ на Русия като панславянска мисия за обединение на своенравните украинци (които самите са славяни) с Майка Русия. Това се приема добре от крайната десница, както се и очакваше, но и от населението като цяло. Проучване през юни показа, че според почти две трети от сърбите НАТО е виновен за войната, а около 10% гледат на Русия като предимно или напълно виновна.

За щастие, Москва няма какво да предложи от гледна точка на икономическите стимули. Сръбският износ към Европа е почти 15 пъти по-голям от този към Русия и ще се увеличи драматично с членство в ЕС. По-непосредствено Сърбия и Босна искат да запазят способността на гражданите си да пътуват без визи в ЕС, където руснаците биват все по-изолирани.

Ключът за САЩ, ЕС и НАТО е простичък: не приемайте Балканите – особено Сърбия и Босна – за даденост, пише Ставридис. Тези две държави трябва да бъдат запазени на пътя към членство в ЕС дори ако на моменти не са перфектни съюзници срещу Русия, а НАТО трябва да продължи да работи отблизо с тях във военните учения.

Русия ще продължи да вбива клин между Балканите и Запада. Сърбия и Босна трябва да разберат, че макар Москва да може да предложи доставки на природен газ, това е тактическо изкушение, което бледнее в сравнение със стратегическата стойност на широко членство със Западна Европа.