Сунак се нуждае от постижим план за подобряване на живота във Великобритания

Това беше един от най-известните звукови фонове на кампанията за Brexit: в дебат за икономическото въздействие на напускането на ЕС човек от публиката в Нюкасъл изкрещя на университетски професор: „Тоя проклет БВП си е ваша работа, не наша“. Както Риши Сунак скоро ще открие, много британци все още се чувстват по същия начин, пише колумнистът на Financial Times Себастиан Пейн.

Стратезите на консервативната партия, които гледат към зимата на 2024 г. за следващите парламентарни избори, искат да постигнат пета поредна победа въпреки всички залози за обратното. Надеждата е инфлацията да спадне отново до едноцифрено число и че рецесията ще е кратка и плитка.

В навечерието на изборите през 1992 г. Норман Ламонт, тогавашният финансов министър, провъзгласи „зелените филизи“ на икономическото възстановяване; в деня на изборите торите опровергаха всички очаквания и удържаха властта. През 2024 г. Сунак ще се опита да направи същото.

Но твърденията за подобрени икономически данни няма да спечелят колебаещите се избиратели. Това, което ги интересува, е онова, което бихме могли да наречем „осезаема икономика“ – тази, която наистина докосва хората, за разлика от онази на икономическите данни. Сунак трябва да се съсредоточи върху общото състояние и настроение във Великобритания: чувства ли се страната по-просперираща, отколкото в най-ниската икономическа точка (т.е. в момента), подобряват ли се главните улици, изобилстват ли възможностите за работа? А обществените услуги работят ли добре?

Ако в следващите шест месеца имаше избори, отговорите на всички тези въпроси биха били отрицателни. Обществените услуги са на прага на колапс, има спираловидна вълна от стачки и главните улици са пълни със затворени магазини. Настроението е лошо. Никой наратив не може да се наложи над това, което хората виждат и чувстват.

Съживяването на тази осезаема икономика трябва да бъде приоритетът на Сунак през следващите две години. Голяма част от това, което се случва с реалната икономика, е извън контрола на торите - цените на енергията ще бъдат най-засегнати от събитията в Украйна.

Но това не важи за здравните услуги. При толкова интензивен натиск върху свободните болнични легла и службите за спешна помощ, че линейките не могат да достигнат до получили инфаркт в продължение на час или повече, има ясното усещане, че Националната здравна служба (NHS) не работи. Не е заради липсата на пари: финансовият министър Джеръми Хънт обеща още 3,3 милиарда паунда в есенното си изявление, в допълнение към вече обявените половин милиард за справяне с остри проблеми.

Сунак назначи Стив Баркли, един от най-близките си сподвижници, за да навакса NHS с дейностите след пандемията. Патриша Хюит, бивш министър на здравеопазването на Лейбъристката партия, прескочи политическото разделение, за да съветва правителството относно интегрирането на здравеопазването и социалните грижи. Но заплахата медицинските сестри и персоналът на линейките да стачкуват по Коледа може да влоши още повече ситуацията. Тази зима най-доброто, на което Баркли и Сунак могат да се надяват, е оцеляването. До изборите те ще искат NHS в значително по-добра форма.

Подобна е ситуацията със съдебната система. Натрупаните наказателни дела са на рекордното ниво от 61 000, като проблемите се изострят от стачки. Адвокатите вече гласуваха - с малко мнозинство - за прекратяване на стачните действия, но напрежението в правния сектор остава.

Така е и в железниците. Последователните стачки на машинистите заплашват да разстроят първия нормален празничен сезон от три години насам. Марк Харпър беше назначен от Сунак като министър на транспорта заради по-мекото отношение към синдикатите и регионалните кметове. Първоначалните знаци са положителни, но голяма част от тежестта за подобряването на тази част от осезаемата икономика лежи върху неговите плещи.

Тъй като нацията е съсредоточена върху футбола, празниците и всичко друго, но не и политиката, премиерът се надява да използва следващите шест седмици, за да открие отговорите на тези почти невъзможни въпроси. Затворен в кабинета си на Даунинг стрийт 10, вътрешни лица от правителството казват, че той работи върху политическа платформа.

Когато се обърне към нацията в началото на 2023 г. с реч, несъмнено дефинираща „сунакизма“, централно място в нея трябва да има разсейването на осезаемото усещане, че страната е в застой, ако не и в упадък. Оптимизмът си е оптимизъм, но това, от което министър-председателят наистина се нуждае, е постижим план за подобряване на живота във Великобритания.