Сунак може да направи много въпреки вероятно краткия си политически хоризонт

Филмът на Акира Куросава „Икиру“ от 1952 г. разказва историята на Канджи Уатанабе, бюрократ от Токио, който, след като открива, че му остават само няколко месеца живот, посвещава последните си дни на изграждането на детска площадка. Филмът е обект на два модерни римейка. В първия участва Бил Найи, а във втория – британският премиер Риши Сунак, пише колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Стивън Буш.

Подобно на Уатанабе, Сунак има терминална диагноза, но за негово щастие очакваната му смърт е политическа, а не физическа. Консерваторите изостават силно в социологическите проучвания и е много вероятно партията да бъде победена на следващите избори.

Добрата новина е, че подобно на Уатанабе, Сунак и неговите министри са в състояние да направят истинска и трайна промяна през следващите две години. Насаме Сунак казва на своите съюзници да черпят надежда от изненадващата победа на Джон Мейджър през 1992 г. Министрите обаче трябва да черпят също толкова вдъхновение от Мейджър в периода 1992-1997 г., въпреки че той завърши с рекордно поражение. Но през него Мейджър въведе серия от значителни и трайни промени в Обединеното кралство. Някои са на пръв поглед тривиални, но всеобхватни, като създаването на Националната лотария. Други очевидно са големи и значими, като приноса му към мирния процес в Северна Ирландия и забраната на оръжията от 1997 г.

Успехът на Уатанабе в построяването на детска площадка се състои в това, че дава много по-реалистичен поглед върху това как работят политиката и изпълнението от всичко, което ще видите в политически драми като „Барон Ноар“ или „Западното крило“, колкото и интересни да са те. Ефективните политици имат проекти, които преследват целенасочено: управлението възнаграждава мономанията и наказва политиците, които се опитват да направят твърде много наведнъж.

Законът за равенството от 2010 г., друг важен законодателен акт, създаден от правителство в края на дните му, влезе в сила само благодарение на личния ангажимент на отговарящия министър Хариет Харман. Той е в основата на всички закони за равенството в Обединеното кралство и има широкообхватно и продължаващо влияние върху публичната политика. Това е напомняне, че един от начините, по които Сунак все още може да направи промяна, е като назначи правилните по-низши министри. Толкова много проекти се задвижват и завършват на ниво държавен министър.

Лошата новина за Сунак е, че за разлика от Уатанабе, който пази болестта си в тайна от своите колеги, вътрешните противници на премиера знаят, че той е пътник. Това е особен проблем, защото британското премиерство е сравнително слаба позиция в институционален план.

Министър-председателите нямат бюджет и възможността да освобождават министри е единствената им реална власт. И както веднъж се оплака Мейджър, уволняването на министри само увеличава редиците на „лишените и никога неназначените“ на задните скамейки на парламента. Бивш сътрудник на Даунинг стрийт някога сравни правомощията на министър-председателя с тези на родител: в действителност разполагате с малко санкции и след като веднъж накажете или отнемете джобните пари на детето, не можете да го повторите преди края на седмицата.

В резултат на това всеки обсебващ фокус, който Сунак има, е най-вероятно да успее, ако получи широка подкрепа в собствената му партия или, още по-добре, ако има консенсус и от другата страна на политиката. Това е една от причините, поради която решението на Джеръми Хънт да помоли Патриша Хюит, здравен секретар от ерата на Блеър, и Майкъл Барбър, съветник по образованието от същата епоха, да ръководят два прегледа на политиката, е умно. Това увеличава шанса политиките, произтичащи от тези процеси, да намерят защитници в Лейбъристката партия, а не само сред консерваторите.

На следващо място са мерките, които не изискват от министър-председателя да законодателства или да управлява своите вътрешни опоненти. Декларацията на Мейджър от Даунинг стрийт, която отхвърли всякакъв „егоистичен стратегически или икономически интерес“ в Северна Ирландия, не струваше пари и не изискваше гласуване в парламента. Но тя помогна да се създаде пространство за Споразумението от Разпети петък. Северна Ирландия е област, в която Сунак може да покаже подобно лидерство. Той не трябва да събира парламентарно мнозинство срещу постоянната конфронтация между Обединеното кралство и Европейския съюз (ЕС) относно протокола за Северна Ирландия; просто трябва да спре да я подклажда.

И не на последно място, Сунак трябва да помни, че малките неща могат да имат огромно влияние. Създаването на Националната лотария от Мейджър има огромен ефект върху културния и спортния живот на Обединеното кралство. Както показа Уатанабе, крайната диагноза не задължително означава край на вашите постижения. Тя може да бъде стимул да направите нещо по-голямо. Сунак и Хънт ще се надяват техният римейк да бъде също толкова вдъхновяващ, дори ако краят му е мрачен като в оригинала.