Русия заплашва Молдова с „украински сценарий“

Руският сенатор Андрей Климов предупреди тази седмица Молдова, че рискува да "повтори украинския сценарий".

Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин коментира миналия месец, че близките връзки на Молдова с НАТО подкопават сигурността на страната. Галузин също посъветва Молдова да не повтаря "тъжния опит" на Украйна, пише София Георгиева в материал за БТА.

„(…) Катастрофалните проблеми на Украйна започнаха след прозападния преврат (2014 г.), последван от отхвърлянето на съществуващия дотогава неутралитет по конституция и официалното обявяване на политика за присъединяване към антируския военен блок НАТО", напомни заплашително Андрей Климов в Telegram.

Повод за реакцията му бе интервю на президента на Молдова Мая Санду за брюкселското издание Politico, дадено по време на Световния икономически форум в Давос миналата седмица.

В контекста на войната в Украйна в Кишинев се води „сериозна дискусия" за възможността да се изостави неутралитетът, записан в конституцията, и страната да се присъедини към „по-широк военен съюз", заяви пред Politico Мая Санду. Тя не назова военния съюз, но изданието излезе със заглавие „Време е за членство в НАТО?".

Молдова е в много деликатна ситуация: от една страна, е поела по прозападна и проевропейска траектория, а от друга – не иска да влошава отношенията си с Русия до степен, в която Москва да използва военна сила.

Русия, от своя страна, продължава да смята бившата съветска република в своята сфера на влияние.

Но това не е геополитическото пространство, към което се е насочил Кишинев. Само седмица, след като руските войски нахлуха в Украйна, Молдова подаде официално молба за членство в Европейския съюз (ЕС), а през юни ЕС предостави на страната статут на кандидат. Властите в Кишинев се надяват на присъединяване към съюза до 2030 г.

В молдовското правителство съществуват разногласия относно евентуално присъединяване към НАТО, но страната от години си сътрудничи с алианса. През декември м.г. за първи път молдовски външен министър присъства на министерска среща на НАТО. На форума, който се проведе в Букурещ, съюзниците отново потвърдиха подкрепата си за Република Молдова, включително чрез предоставяне на обучение за молдовските отбранителни сили.

На Световния икономически форум в Давос миналата седмица Санду призова съюзниците да окажат помощ за подсилване на противовъздушната отбрана на страната.

„Поискахме системи за въздушно наблюдение и отбрана“, каза Санду в интервю за Ройтерс в кулоарите на форума и добави, че е наясно, че осигуряването им за Украйна „е приоритет“, но се надява Молдова също да получи няколко. Санду отхвърли всякакво тълкуване, че усилията на Молдова да укрепи отбраната си има провокативен характер, заявявайки, че Русия, а не Украйна или Молдова, е агресорът.

„Молдова е мирна страна. Не е Молдова тази, която е започнала война срещу съседите си", посочи тя в интервюто за Politico.

Запитана за потенциално членство в НАТО, Санду заяви, че страната ѝ все още обмисля каква да бъде следващата стъпка и дали ще е необходима промяна в конституцията.

„Сега се води сериозна дискусия (...) относно способността ни да се защитаваме, дали можем да се справим сами, или трябва да сме част от по-голям съюз", каза тя. „Ако в някакъв момент стигнем до заключението, че трябва да променим неутралитета, това трябва да стане чрез демократичен процес", подчерта държавният глава.

Интервюто ѝ обаче предизвика бурната реакция на сенатор Андрей Климов, който не за първи път се занимава с Молдова.

„Толкова ли е безразлична г-жа Санду към молдовците и толкова ли е зависима от Вашингтон, от неговите европейски слуги, че е готова да повтори самоубийствената политика на такива предатели като Порошенко и Зеленски?!", попита в Telegram Климов.

Той се обърна и директно към гражданите на Молдова: „Не е ли време, скъпи съседи, да си направите изводите за намеренията на сегашните ви лидери да превърнат молдовските територии в още едно поле на военни действия на НАТО? А може би целта на Санду и компания е да превърнат Молдова в провинция на натовска Румъния (може би една от най-изостаналите страни членки на НАТО)?", попита реторично Климов, цитиран от румънски медии.

Подобно предупреждение бе отправено през декември и от заместник-министъра на външните работи на Русия Михаил Галузин: „Засилването на сътрудничеството във военната и военно-техническата сфера между Кишинев и страните от НАТО е фактор, който допълнително подкопава сигурността на Молдова. Опитът от миналото показва, че безразсъдното снабдяване на една страна със западни оръжия или разполагането на войски на НАТО на нейна територия не допринася за нейната сигурност и суверенитет, а напротив - приближава я към катастрофа", каза руският дипломат.

Към момента Молдова със сигурност е далеч от членство в НАТО, въпреки че още през 2006 г. подписа Индивидуален план за действие за партньорство и си сътрудничи с Алианса от години. В правителството има разногласия по темата за евроатлантическа интеграция: премиерът Наталия Гаврилица и нейната Партия за действие и солидарност подкрепят членството в ЕС, но не и това в НАТО. Втората по брой депутати партия в парламента – Блокът на комунистите и социалистите, силно се противопоставя на присъединяване към НАТО. Някои молдовски политици, като бившия премиер Юрие Лянка, подкрепят идеята за обединение с членката на НАТО Румъния.