Данните за паричното предлагане все още могат да са полезни на централните банки

Данните за паричното предлагане от доста време са пренебрегвани от големите централни банки. Това е жалко, защото те изпращаха важни сигнали преди и по време на пандемията, пише колумнистът на Financial Times Джон Плендър.

Икономисти от Банката за международни разплащания (BIS) установиха статистически и икономически значима корелация в редица страни между излишния ръст на паричното предлагане през 2020 г. и средната инфлация през 2021 г. и 2020 г. Не е нужно да сте отявлен привърженик на количествената теория за парите, за да видите, че ръстът в цените на жилищата и акциите в САЩ през миналата година се дължеше основно на твърде многото пари, преследващи твърде малко активи.

Има, разбира се, причина за това пренебрегване на парите от страна на централните банки. В разцвета на монетарното таргетиране през 80-те години на миналия век централните банкери – най-вече Пол Волкър като ръководител на Федералния резерв – постигнаха забележителен успех в свалянето на инфлацията от рекордните следвоенни нива след последователни шокове при цената на петрола, въпреки че това стана с цената на жестоки рецесии. Впоследствие връзката между паричното предлагане и инфлацията отслабна.

Това се дължеше на скоростта на парите, мярката за това колко често те сменят притежателя си. Когато това се случва с предвидим темп, парите и БВП растат заедно. В същото време имаше ясна връзка между инфлацията и излишния ръст на парите (разликата между растежа на парите и растежа на реалния брутен вътрешен продукт).

Но когато инфлацията намаля през 80-те и 90-те години, скоростта на парите стана силно нестабилна, отчасти поради финансовите иновации и промените в банковите регулации. Така връзката между паричното предлагане и номиналния БВП се разпадна и данните за паричното предлагане станаха по-малко полезно ръководство за монетарната политика. Тъй като опитът да се проумеят числата ставаше по-сложен, монетаризмът излезе от мода. Изключение имаше, когато централните банкери се сблъскваха с финансови кризи, където си запазваха правото да използват монетарните възможности.

Тълкуването на данните за паричното предлагане отново беше видимо трудно след финансовата криза от 2007-09 г. Централните банкери предупредиха, че стимулът от изкупуването на активи от Фед ще доведе до бърза инфлация. Но скоростта на парите спадна рязко и резултатът беше странна комбинация от инфлация на цените на активите и заплаха от дефлация при цените на стоките и услугите. Защо тогава цифрите сега описват по-ясна история?

В скорошното проучване на BIS Клаудио Борио, Борис Хофман и Егон Закрайшек установиха, че силата на връзката между растежа на парите и инфлацията в голяма извадка от развити и развиващи се икономики зависи от това дали има режим на висока или на ниска инфлация. При режим на висока инфлация връзката е едно към едно; при нисък режим - на практика тя отсъства.

Авторите от БМР посочват, че неотдавнашният изблик на инфлацията е бил предшестван от скок в растежа на парите. Страните с по-силен ръст на паричното предлагане са отбелязали значително по-висока инфлация. Но те предупреждават да не се предполага причинно-следствена връзка, като твърдят, че дебатът по този въпрос не е напълно решен. Добавят обаче, че данните за растежа на парите все още могат да имат полезна информационна стойност за инфлацията.

Има много други причини, поради които централните банки не успяха да предвидят инфлацията. Техните икономически модели често разчитат до голяма степен на екстраполации на близкото минало и допускания за икономическия цикъл. Очевидно пандемията и войната в Украйна бяха изключителни събития, които нямаха нищо общо с цикъла.

В същото време програмите на централните банки за изкупуване на активи изкривиха пазарните очаквания. Отмар Исинг, бивш главен икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ), сега в университета "Гьоте" във Франкфурт, твърди, че инвеститорите с по-високи инфлационни очаквания са били склонни да продават облигациите си на централните банки на цени, които смятат за високи. В резултат на това тези инфлационни песимисти отсъстваха от финансовите пазари, поради което термометърът на инфлационните очаквания показваше по-ниска от действителната температура. По-очевидно разсъждение е, че централните банкери подцениха лошо вторичните ефекти от повишаването на цените на петрола и храните на пазара на труда и на други пазари.

Рискът сега да не се държи сметка за паричното предлагане е в другата посока. Федералният резерв затяга политиката, както и други. Стив Ханке и Калеб Хофман от университета Джонс Хопкинс в Мериленд казват, че към декември миналата година годишният темп на растеж за тримесечието на широките пари (агрегатът M2) в САЩ е потънал до зашеметяващите минус 5,4 процента, тласкайки темпа на растеж на годишна база на отрицателна територия. Едно заключение: пазарът на акции в момента е твърде оптимистичен относно избягването на рецесия. Друго: време е за преосмисляне на парите.