Задачата на централните банки не е да печелят

За разлика от бизнеса централните банки са създадени да печелят само в преносен смисъл. Те имат мандат да действат в обществения интерес: да защитят стойността на парите, които емитират, така че хората да могат да вземат финансови решения с увереност. Най-важното за централните банки не е печалбата, а публичното благо, пише за Financial Times Агустин Карстенс, генерален директор на Банката за международни разплащания (БМР, известна като централната банка на централните банки – бел. прев.)

Днес, след един изключителен период в икономическата история, някои централни банки са изправени пред загуби. Това е особено вярно, ако са закупили активи като облигации и други ценни книжа, за да стабилизират икономиките си в отговор на скорошните кризи. Много от тях няма да допринесат за държавната хазна за години напред.

Това означава ли, че централните банки са нестабилни? Отговорът е „не“. Загубите не застрашават жизненоважната роля на тези институции, които могат и са работили ефективно със загуби и отрицателен капитал. А уникалният характер на инструментите на централните банки означава, че понякога загубите са цената, която трябва да платят за постигането на техните цели – да подкрепят растежа и работните места, да осигурят стабилни цени и да помогнат за поддържането на сигурността и стабилността на финансовата система.

В нормални времена е възможно централните банки както да изпълняват мандатите си, така и да печелят, без да поемат значителен финансов риск. Традиционно, статутът им на уникален емитент на пари осигурява надежден поток от приходи. Но централните банки с големи валутни резерви, натрупани за смекчаване на външни шокове, често изпитват ръстове и спадове на приходите поради колебанията на обменния курс. Това означава, че понякога понасят загуби, когато преследват целта си за стабилна валута.

По време на криза може да се наложи централните банки да поемат допълнителни рискове. И го правят с широко отворени очи. Един пример са покупките на държавни облигации, включително тези, направени по време на Голямата финансова криза и в по-скоро време през пандемията от Covid-19, за предотвратяване на икономическа катастрофа чрез подкрепа за финансовата стабилност, поддържане на кредитния поток и стимулиране на икономическата активност.

През последното десетилетие, при ниски инфлация и лихвени проценти за дълъг период, тези покупки на облигации увеличиха доходите. Всъщност някои централни банки успяха да прехвърлят необичайно големите си печалби на правителствата. Но в резултат на пандемията, и след инвазията на Русия в Украйна, инфлацията се завърна. Това изисква по-високи лихви, за да се овладеят спиралата при цените - и излага централните банки на загуби, свързани с активи, закупени в минали успешни спасителни кампании.

Централните банки трябва да поставят целта над печалбата. Има ли смисъл централна банка с големи резерви в чуждестранна валута да увеличи стойността им, като предизвика девалвация на собствената си валута, само за да генерира извънредни печалби? Или пък централна банка с активи в национална валута да поддържа ниски лихвени проценти, дори на фона на висока инфлация, само за да запази евтино финансирането и да генерира печалби? Подобни действия биха били крайно неуместни, биха нарушили техните мандати и биха дестабилизирали икономиката.

Душата на парите е доверието. За да работи ефективно, бизнесът трябва да поддържа доверието на инвеститорите. А централните банки трябва да поддържат доверието на обществото.

Правителствата също имат роля при днешните загуби на централните банки. Тъй като тези институции в крайна сметка са подкрепени от държавата, доверието в парите изисква стабилни държавни финанси и добър финансов мениджмънт.

Загубите имат значение, защото могат да ударят публичните финанси, но много по-големи щети биха произтекли от пренебрегването на мандатите на централните банки с цел избягване на загуба. Обществото, чрез избрани длъжностни лица, е възложило на централните банки задачата за ценова и финансова стабилност поради нейната огромна полза за обществото. Сега, както и в дългосрочен план, загубите на централните банки са незначителни в сравнение с цената на отвързаната инфлация и продължителната икономическа криза.