Може ли Европа да клонира опита на Дюнкерк в преобразяването на индустриалните региони?

Дюнкерк, някогашният западнал стоманодобивен център, е преобразен благодарение на инвестициите в гигафабрики за батерии и зелената индустрия.  Това е примерът, който Брюксел иска да възпроизведе в цяла Европа, пише Politico.

Проблемът е, че голяма част от факторите, които стоят зад този успех, не могат просто да бъдат регламентирани със законодателство на Европейския съюз (ЕС).

Европейската комисия (ЕК) се надява да приложи модела на Дюнкерк в други части на Европа чрез предложения Закон за ускоряване на индустрията (Industrial Accelerator Act). Законодателството е една от водещите инициативи в икономическата програма на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за втория ѝ мандат.

Законопроектът предвижда държавите членки да определят „зони за ускорено индустриално развитие“, които да предлагат по-бързи процедури за издаване на разрешителни, модернизирана инфраструктура и по-добра координация между публичните институции, за да привличат производствени компании.

Възстановяването на Дюнкерк се дължи и на структурни предимства, с които много региони не разполагат – достъп до ядрена енергия, дълбоководно пристанище, вече установена индустриална работна сила и повече от десетилетие последователна политическа подкрепа.

Зелени индустрии и чисти технологии като основа за трансформацията

„Нашата индустриална стратегия се основава на зеления преход и декарбонизацията на индустрията“, коментира кметът Патрис Вергриет в интервю за Politico. Вместо да се опитва да привлича „индустриите на XX век“, градът целенасочено се е насочил към производители на батерии и други компании в сферата на чистите технологии.

След почти пълното му разрушаване през Втората световна война пристанищният град в Северна Франция се превръща в един от големите европейски центрове на стоманодобива. Крахът на индустрията през 80-те години на XX век, последван от финансовата криза през 2008 г., го принуждава да търси ново икономическо бъдеще.

Вергриет, политик с леви убеждения, избран за кмет през 2014 г., си поставя за цел да възроди индустрията, като стъпва върху силните страни на региона. По време на неговия мандат безработицата намалява от 11,9% през 2013 г. до 8,6% през 2025 г., което е малко над средното ниво за Франция. Общината очаква новите индустриални проекти да създадат пряко 20 хил. работни места до 2030 г. и още около 10 хил. косвено.

Според Рафаел Понс, генерален директор на публично-частната агенция за развитие EcosystèmeD, решаващо значение за възстановяването на региона има цялостният пакет политики – от безплатен обществен транспорт, до качествени училища. „Привлекателността на територията е от съществено значение“, казва той и допълва, че именно тя е довела индустриални инвеститори, доставчици и работници.

Какво Брюксел не може да копира

Много от конкурентните предимства, благодарение на които Дюнкерк процъфтява, са извън обсега на индустриалната политика. Дълбоководни пристанища не могат да бъдат изградени навсякъде в Европа, а политическата визия, която повече от десетилетие обединява местните власти и бизнеса, не може да бъде създадена с административно решение.

Именно това е основното предизвикателство пред предложения Закон за ускоряване на индустрията. Макар че проектът предвижда всяка държава от ЕС да определи поне една зона за ускорено индустриално развитие, ролята на Брюксел ще бъде предимно подпомагаща – да помага при избора на подходящи терени и да координира трансгранични проекти.

Основната работа ще трябва да се свърши от националните правителства, които ще определят къде да бъдат разположени зоните, кои индустрии да бъдат приоритетни и колко такива зони да бъдат създадени.

Координацията ще бъде от ключово значение, за да се избегне „ефектът на взаимното изместване“, предупреждава Андре Волф, изследовател в Центъра за европейска политика в Берлин. По думите му конкуриращи се национални стратегии могат да подкопаят както вече съществуващи индустриални клъстери, така и планирани инвестиции.

Според Волф правителствата трябва да бъдат задължени да обменят информация за стратегиите си за индустриални клъстери и редовно да докладват на Брюксел, подобно на практиката при енергийната и климатичната политика на ЕС. Подобни механизми обаче не са заложени в предложението на Комисията.

„Целта не е подкрепата да се концентрира в няколко региона“, коментира говорителят на Европейската комисия Шивон Макгари. „Идеята е всяка държава членка да разполага поне с едно място, където индустриалните проекти могат да се реализират по-бързо и по-предвидимо“, добавя тя.

Как се привличат инвеститори

Подготовката на индустриални терени е само половината от задачата. Правителствата трябва да убедят компаниите, че тези места заслужават инвестиции за милиарди евро в дългосрочен план. Дюнкерк показва как това може да се случи.

Въпреки че разполага със стоманодобивни заводи в цяла Европа, ArcelorMittal избира именно френския пристанищен град, където присъства вече 60 години, за един от основните центрове на своята стратегия за декарбонизация. По-рано тази година компанията обяви инвестиция от 1,3 млрд. евро за преобразуване на завода в по-екологично производство, базирано на електрически технологии.

Ръководителят на ArcelorMittal France Брюно Рибо обяснява, че решението е продиктувано най-вече от наличието на индустриални терени, добра транспортна инфраструктура и евтина нисковъглеродна електроенергия.

Значение има и индустриалното наследство на града – квалифицираната работна сила и развитата мрежа от доставчици, които трудно могат да бъдат възпроизведени другаде.

„Тук има достъп до пристанище, железопътна инфраструктура и електроенергия. Всичко е налице“, казва Рибо. „Именно затова нови индустрии, като производителите на батерии, идват тук, а не другаде“, добавя той.

Компанията е подписала 18-годишен договор с Électricité de France (EDF) за захранване на бъдещата си електродъгова пещ. Проектът ще утрои потреблението на електроенергия в стоманодобивния комплекс.

Според Вергриет тези структурни предимства са придобили реална стойност едва след като градът е изградил последователна стратегия около тях. Той определя като „голяма победа“ решението на френския производител на батерии Verkor да избере Дюнкерк през 2022 г. Стартъпът, подкрепен от 3 млрд. евро публични и частни инвестиции, откри първата си гигафабрика за батерийни клетки в града през декември миналата година.

Индустриалното възраждане променя и самия Дюнкерк – строят се нови жилищни квартали за пристигащите работници и техните семейства, а крайбрежната зона е обновена, за да предлага по-добра среда за живот.

Един модел, много различни реалности

Законът за ускоряване на индустрията предполага, че всяка държава членка може да създаде свой собствен Дюнкерк. Друг въпрос е доколко това е реалистично.

Според Филип Лаусберг, старши анализатор в European Policy Centre в Брюксел, малко държави имат историческия подход на Франция към индустриалната политика.

„Френската традиция на силна държавна намеса в икономиката очевидно играе важна роля“, казва той и посочва централизираната власт и развитите институции за икономическо развитие като основни фактори за активната индустриална политика на страната.

Според Андре Волф успешните индустриални региони не могат да бъдат създадени само чрез подготовка на терени или отпускане на субсидии. Те зависят от цялостни индустриални екосистеми – мрежи от доставчици, квалифицирани кадри и научноизследователски институти, чието изграждан отнема десетилетия.

Това крие риск да задълбочи съществуващите регионални различия в Европа, тъй като държавите с по-силни индустриални екосистеми могат да се възползват много по-добре от новите правила.

ЕС вече е виждал подобна динамика. Когато през 2022 г. Брюксел временно облекчи правилата за държавната помощ заради енергийната криза, най-голямата част от одобрените субсидии беше предоставена на Германия и Франция, което породи опасения, че по-богатите държави членки увеличават още повече преднината си.

Възраждането на Дюнкерк започва още преди последната индустриална инициатива на Брюксел. Запитан дали Европа може да повтори този модел, кметът на града е предпазлив. „Той не може да бъде копиран едно към едно, защото съществуват местни специфики“, казва Вергриет, макар да смята, че принципите зад успеха на Дюнкерк могат да бъдат приложени и на други места.

Според него най-важното е, че Европейският съюз се стреми да засили индустриалната си конкурентоспособност спрямо Китай.