Разпокъсаната властова структура в Иран прави края на войната по-труден

През петте месеца от началото на войната на САЩ и Израел в Иран на 28 февруари всяко временно прекратяване на огъня подчертава колко трудно е постигането на траен мир, пише CNBC.

Меморандумът за разбирателство от 17 юни постави началото на 60-дневен период за преговори относно Ормузкия проток, санкциите и ядрената и ракетната програма на Техеран. Споразумението обаче започна да се разпада само седмици по-късно, след като ирански атаки срещу корабоплаването доведоха до нова ескалация.

САЩ възобновиха ударите в продължение на 13 поредни нощи, докато не обявиха пауза на 24 юли. Сблъсъците обаче отново се разгоряха във вторник, като през нощта срещу сряда и четвъртък бяха извършени нови удари. В петък иранската армия съобщи, че е атакувала стратегически американски обекти и военни бази в Кувейт и Бахрейн.

Когато преговорите бъдат възобновени, непрозрачната структура на властта в Иран, включваща върховния лидер, Ислямската революционна гвардия, цивилното правителство, военните командири и други влиятелни групи, ще определи не само какво ще бъде договорено, но и дали евентуално споразумение може да бъде изпълнено.

Всяко прекратяване на огъня трябва да премине през множество нива на командване, а командирите на Ислямската революционна гвардия и подкрепяните от Техеран групировки могат да тълкуват условията по различен начин.

Атаките, приписвани тази седмица на проирански иракски милиции срещу саудитски петролни обекти и на йеменските хути срещу петролна инфраструктура, показват как групи, близки до Иран, могат да разширят конфликта.

Защо властовата структура на Иран усложнява примирието?

Атаките срещу търговското корабоплаване могат да се превърнат в първия сериозен тест за баланса на силите в Иран по време на войната.

САЩ последователно заявяват, че искат Ормузкият проток да бъде отворен отново без ограничения и такси. Докато цивилното правителство в Техеран търси икономическо облекчение и премахване на санкциите, части от силовия апарат могат да възприемат продължаващия натиск в протока като важен инструмент за влияние.

Цивилното правителство на Иран се надява да освободи замразени средства, за да осигури финансова подкрепа за населението от над 90 млн. души, което е силно засегнато от десетилетия санкции.

„Правителството отдавна е подкопавано от Ислямската революционна гвардия, която е доминиращата сила по въпросите на войната и националната сигурност“, коментира Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House.

По думите ѝ този орган контролира „ракетите, дроновете, разузнавателните мрежи и регионалните въоръжени партньорства, а по време на активен конфликт командирите му могат да действат със значителна автономия“.

„Цивилното правителство все още има значение, а президентът може да влияе върху дипломацията, икономическата политика и работата на Върховния съвет за национална сигурност, но той не командва въоръжените сили“, добавя Вакил.

Кой контролира военните решения в Иран?

Президентът Масуд Пезешкиан ръководи цивилното правителство на Иран, но крайната власт по въпросите на националната сигурност принадлежи на върховния лидер аятолах Али Хаменей, докато Ислямската революционна гвардия разполага със значителна оперативна автономия.

„Въпреки че върховният лидер има последната дума по въпросите на националната сигурност, той не ръководи лично всяка тактическа операция“, посочва Санам Вакил.

Ислямската революционна гвардия се превърна в най-влиятелната военна и силова институция в Иран. Тя контролира ракетните сили, дроновете, регионалните операции и отношенията с въоръжени групировки, близки до Техеран. Органът се отчита директно пред върховния лидер, а не пред цивилното правителство.

Ислямската революционна гвардия съществува паралелно с редовната армия на Иран, но има по-голяма политическа тежест и контролира външните операции на страната, както и съюзнически групировки като „Хизбула“. Тези организации разпространяват идеологията на Ислямската република чрез оръжия, обучение и финансиране. Ислямската революционна гвардия също така контролира вътрешната сигурност чрез паравоенната организация „Басидж“.

Какво означава това за преговорите?

Тази седмица сложи край на временното затишие във военните действия, след като САЩ и Саудитска Арабия нанесоха удари срещу подкрепяни от Иран милиции в Ирак. В отговор Иран извърши изненадваща ракетна атака срещу американски сили в Йордания, като според американската армия всички ракети са били прехванати.

Атаката показа колко бързо конфликтът може да се разшири, дори когато дипломатите се опитват да възобновят преговорите.

По-рано тази седмица дипломати се опитаха да дадат „пространство“ на мирните разговори. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи заяви в понеделник, че в момента Иран „няма разговори със Съединените щати“.

Амoс Хохщайн, бивш старши съветник на президента Джо Байдън и управляващ партньор в TWG Global, заяви пред CNBC: „Иран няма намерение да се върне към статуквото отпреди войната.“

„Прекратяването на огъня не е бутон, който просто може да бъде натиснат. Иран иска да превърне реалностите на бойното поле в политически ползи, преди да се обвърже с ново статукво“, коментира Алекс Ватанка, старши сътрудник в Middle East Institute.