Английските централни банкери сблъскаха мненията си пред парламентарна комисия

Представителите на Английската централна банка (АЦБ) ясно показаха различните си мнения за това колко скоро инфлацията вероятно ще се забави, като гуверньорът Андрю Бейли подчерта несигурността седмица след като АЦБ допусна, че може би доближава края на затягането на паричната политика.

Членовете на Комисията по парична политика заеха пред парламентарна комисия в четвъртък противоположни позиции за рисковете, породени от инфлацията, ударила 41-годишен връх от 11,1% през октомври, преди да се забави до 10,5% през декември, но все още над 5 пъти по-висока от целта за 2%.

Джонатан Хаскел, външен член на Комисията, заяви пред финансовата комисия в парламента, че остава готов да „действа енергично“ спрямо постоянната инфлация – използвайки фраза, от която повечето му колеги се отказаха миналата година, припомня Ройтерс.

На другия край на мненията бе Силвана Тенрейро, която заяви, че лихвите вече са твърде високи.

Подобно на други централни банки АЦБ се опитва да намали рисковете от ускорението на инфлацията и повиши лихвите за десети пореден път миналата седмица, с което основният лихвен процент стигна най-високото си ниво от 2008 г. - 4%.

Банката обаче се тревожи да не влоши това, което се очаква да бъде най-лошата рецесия сред големите богати икономики тази година.

Миналата седмица Бейли сигнализира, че течението се обръща в битката на АЦБ с високата инфлацията, макар да е твърде рано да се обяви победа.

В четвъртък той повтори рисковете за основните прогнозите на централната банка.

„Много съм несигурен, особено за определянето на цените и заплатите в тази страна. Имаме най-голямото възходящо изкривяване в прогнозите си, което някога сме имали по отношения на инфлацията“, каза Бейли.

Коментарите на членовете на Комисията по парична политика от четвъртък подчертават това усещане за несигурност.

Хаскел се присъедини към Катрин Ман, която също вижда големи възходящи рискове за ценовите прогнози на АЦБ.

„Икономическата теория предполага, че несигурността около продължаващата инфлация трябва да бъде посрещната с по-силни действия“, каза Хаксел в годишния си доклад пред парламента.

„Затова ще остана нащрек за индикации, че инфлацията е по-трайна, отколкото очаквахме и ще действам енергично, ако това е необходимо“, допълни той.

Тенрейро, от своя страна, която миналата седмица гласува лихвата да остане на ниво от 3,5%, подчерта, че пълната сила на повишенията от АЦБ през последната година тепърва трябва да се усети, а инерцията в икономиката вече отслабва.

„По мое мнение, да, лихвите са твърде високи в момента“, каза тя, добавяйки, че би обмислила намаление на бъдещите срещи по паричната политика.

Главният икономист на банката Хю Пил каза пред депутатите, че има сигнали за отслабване на трудовия пазар, което може да помогне да се удържи инфлационният натиск.

„Въпреки това няма място за самодовлство. Инфлацията остава неприемливо висока“, каза той в годишния доклад пред финансовата комисия.

„Устойчивото връщане на инфлацията към целта изисква Комисията по парична политика да продължи да следи за сигнали за по-висока устойчивост на инфлационния натиск, отколкото е заложена в нашата базова прогноза“.

Бейли, от своя страна, каза, че увеличението на заплатите в публичния сектор може да предизвика инфлация, ако правителството вземи заеми за финансирането им. Той призна, че се е отворил „клин“ между заплащането в публичния и частния сектор, но подчерта, че не е негова работа да се намесва в политическия дебат относно непрекъснатите стачки в публичния сектор.

Правителствени служители в миналото твърдяха, че големи увеличения на заплатите на служителите в публичния сектор биха довели до инфлация, но според Бейли това ще зависи от това как се финансират увеличенията на заплатите.

„Икономиката зависи от това дали повишавате данъците, или взимате заеми“, каза Бейли. Ако правителството вземе кредити, за да увеличи заплатите на работниците в публичния сектор, които в Обединеното кралство са 5,5 млн. души, това ще се отрази на „цялостното търсене в икономиката“.

„Ще има фискално въздействие – то на практика би предизвикало стимулиране чрез фискални ефекти и ние ще трябва да вземем това предвид“, добави той.