Защо Литва и Чехия се сближават с Тайван?

През март 1990 г. Литва става първата съветска република, която обявява независимост. Докато световните лидери мълчаха и им трябваха месеци или години, за да признаят независимостта на Литва, имаше едно забележително изключение: Далай Лама. По-малко от месец след декларацията на Литва той изпрати телеграма до литовците, за да изрази подкрепата си за страната. През 1991 г. Далай Лама посети Вилнюс и се срещна с Витаутас Ландсбергис, лидерът на независима Литва.

Този ранен и последователен ангажимент с Далай Лама имаше смразяващ ефект върху отношенията с Китай. Търговията между Литва и Китай остана на относително ниски нива. Само един процент от износа на Литва се насочва към Китай, а Китай е едва 40-ият най-голям източник на чуждестранни инвестиции в Литва. Междувременно пандемията от Covid-19 намали броя на китайските туристи, посетили Литва.

През май 2020 г. лявоцентристкият кабинет на Литва призова Световната здравна организация да покани Тайван на своето събрание и Пекин отговори, като наложи репресии срещу вноса на литовска пшеница. През септември правителството на Литва направи съвместна декларация със САЩ относно сигурността на 5G, която ограничи една от малкото останали области на китайско-литовското сътрудничество: мобилните технологии.

Ново дясноцентристко правителство беше сформирано през октомври 2020 г. То обеща да следва „външна политика, основана на ценности“ по отношение на Русия, Беларус и Китай. Кабинетът, ограничи дейността на китайски технологични компании в Литва и се оттегли от инициативата Китай-ЦИЕ през пролетта на 2021 г.

„Инициативата Китай-ЦИЕ беше създадена, за да раздели Европа – да раздели централно и източноевропейците от западноевропейците“, казва Русланас Ирзикевичус, главен редактор на Lithuania Tribune, пред Emerging Europe. „Искаме да говорим с Китай, но искаме да говорим с Китай с един глас: гласът на Европейския съюз“, допълва той.

Геноцид

В средата на 2021 г. парламентът на Литва с голямо мнозинство прие резолюция, с която осъди преследването на човешките права на уйгурите в провинция Синдзян на Китай. В резолюцията преследването на уйгурите се определя като „геноцид“. Документът призовава за отмяна на Закона за националната сигурност в Хонконг и за диалог с Тибет.

Когато литовското правителство одобри планове за откриване на де факто посолство на Тайван във Вилнюс, Китай понижи дипломатическите си отношения с Литва и блокира вноса от Литва, както и вноса от други страни на ЕС, в чиято продукция се използват литовски елементи.

За да компенсира икономическата болка от мерките на Пекин и да покаже признателността си, тайванското правителство обяви, че ще инвестира 200 млн. щатски долара в Литва и прие литовски стоки, на които е отказан достъп до Китай.

В изявление за Emerging Europe Министерството на външните работи на Литва каза, че основният план за бъдещо сътрудничество на Литва с Тайван предвижда работа в областта на лазерите, полупроводниците и биотехнологичната индустрия, информационните технологии, туризма, транспорта, производството на електрически превозни средства и развитието на инфраструктурата, привличане на преки инвестиции в производствени сектори, които създават висока добавена стойност, селско стопанство и продукти за износ на храни.

Предизвикателства пред ЕС

Спорът на Литва с Китай постави на изпитание способността на ЕС да защити своя единен пазар в лицето на икономическата принуда, насочена към по-малка държава-членка. Брюксел предложи „оръжие против принуда“, което би му позволило по-лесно да налага санкции срещу държави, използващи нелоялни търговски практики.

В края на януари 2023 г. ЕС започна търговски спор срещу Китай в Световната търговска организация (СТО) заради недекларираните му косвени вторични санкции и други търговски ограничения срещу Литва.

„Дали СТО в някакъв момент в бъдеще ще произнесе действителни присъди по въпроса, не е много последователно“, казва професор Константинас Андрияускас от Вилнюския университет пред Emerging Europe. Това се равнява на „стратегия за назоваване и засрамване“ от страна на Литва и нейните западни съюзници, които признават „много обезпокоителния прецедент“, който ще се създаде, за да позволи на Китай да наруши глобалните търговски правила и да отслаби единния пазар на ЕС без отговор.

„Китай всъщност не желаеше да влезе в голям конфликт с ЕС и други големи западни либерални демократични икономически сили“, добавя Андрияускас. „Китай отстъпи и няма публични индикации, че Пекин все още използва непреки икономически санкции в този конкретен момент – или от средата на пролетта на 2022 г.“, казва още той.

Мерките на Китай срещу Литва намалиха апетита на съседните страни да си сътрудничат с Пекин. През август 2022 г. Латвия и Естония се оттеглиха от Китай-ЦИЕ. Пекин не отвърна на това решение, но колко дълго ще си трае – за това може само да се гадае.