Защо Литва и Чехия се сближават с Тайван?

Чехия и Литва се откъснаха от другите европейски страни и възприеха по-настъпателен подход към отношенията с Тайван. Техните действия тестват единството на политиката на Европейския съюз (ЕС) за Китай и силата на единния пазар.

По-нататък през март Маркета Пекарова Адамова, председател на Камарата на депутатите на Чехия, планира да посети Тайван. Посещението ѝ ще бъде най-новата демонстрация на подкрепа за Тайван от страна на чешки политик, пише Emerging Europe.

Литва също предприе стъпки в подкрепа на Тайван и изрази критика към нарушенията на човешките права в континентален Китай. Вследствие на това Вилнюс се сблъска с мощна икономическа принуда от страна на Пекин, което вкара и други членки на ЕС в конфронтация с Пекин.

Правителствата на Чехия и Литва имат история на срещи с високопоставени тайвански и тибетски лидери, които Китай смята за заплаха за териториалната му цялост и признаването на доктрината за „единен Китай“ от Запада.

Чехия

Вацлав Хавел имаше главно участие в Кадифената революция в Чехия през 1989 г. и стана президент на страната след падането на комунизма. През януари 1990 г. той покани лидера на тибетското правителство в изгнание, 14-ия Далай Лама, да посети Чехословакия. Пекин гледа на Далай Лама като на сепаратистка персона нон грата.

Хавел призова също така Тайван да получи място в Организацията на обединените нации (ООН) в реч пред Общото събрание на ООН и прие бившия президент на Тайван Ли Тенг-хуей и министър-председателя Лиен Чан. Неговата публична подкрепа за Тибет и Тайван антагонизира Пекин и даде тон за това как Чехия се ангажира с Китай.

През 2013 г., същата година, когато Брюксел прие Стратегическата програма за сътрудничество ЕС-Китай 2020, Милош Земан стана президент на Чехия и започна да търси по-близки отношения между Прага и Пекин по икономически причини. Земан направи Йе Дзиенмин - председател на конгломерата China Energy Company Ltd (CEFC), съветник и CEFC започна поредица от на пръв поглед озадачаващи придобивания в Чехия, вкл. на футболен клуб и пивоварна.

По настояване на Земан Чехия се включи в инициативата на Пекин за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (Китай-ЦИЕ).

Поредица от скандали и чешката вътрешна политика направиха новата китайска стратегия на Земан противоречива. Беше разкрито, че CEFC се основава на схема на Понци и обяви фалит, а Йе беше задържан в Китай и изчезна. Търговският баланс на Чехия с Китай стана по-неблагоприятен.

За да се противопостави на Земан, либералният кмет на Прага Зденек Хржиб отмени споразумението за побратимяване с Пекин и го замени с ново споразумение с Тайпе, развя тибетско знаме и се срещна с тайванския президент Цай Инг-вен. Четирима преподаватели от Карловия университет в Прага бяха уволнени за приемане на тайни плащания от китайското посолство в очевиден опит да повлияят на чешките академични среди и политика

Чешкият парламент поддържа по-скептична гледна точка към Китай от Милош Земан и заради това се създаде разрив с правителството. Когато президентът на чешкия сенат Ярослав Кубера обяви, че ще посети Тайван през 2020 г., Земан го призова да отмени пътуването и поиска изявление от китайското посолство, което той след това предаде на Кубера. В изявлението се описват подробно начините, по които пътуването може да навреди на чешко-китайските отношения.

Кубера междувременно почина от инфаркт и неговият наследник Милош Вистрчил реши да осъществи посещението. Въпреки категоричните предупреждения от страна на Китай, Вистрчил каза, че не е усетил натиск от Пекин след завръщането си от Тайван, защото „целият демократичен свят всъщност се застъпи за нас и застана зад мисията ни в Тайван, след като бяхме заплашени от Народната република Китай, че „ще платим висока цена“, както коментира той.

Вистрчил отбеляза, че „сравнително евтините китайски продукти“ са „все още лесно достъпни в Чешката република и не е като чехите или която и да е друга нация всъщност да бойкотира покупките в магазините“.

„Не искаме да сме твърде зависими от Китай“

Пенсионираният генерал от НАТО Петр Павел спечели президентските избори в Чехия през януари. Два дни след избирането си той стана първият избран европейски държавен глава, който се обади на президента на Тайван Цай и каза, че се надява да се срещне с нея лично. По-рано Павел каза, че ще посети Тайван, ако бъде избран за президент.

Филип Шебок от China Observers в Централна и Източна Европа казва пред Emerging Europe, че с това Чехия демонстрира, че не иска да е твърде зависима от Китай. „Ние не искаме Китай да се намесва в нашата вътрешна политика. Не искаме да гледаме как Китай диктува с кого можем да имаме отношения“, коментира той.

Литва и Китай

Докато Чехия до голяма степен успя да избегне най-лошото от гнева на Китай, Литва нямаше такъв късмет. Въпреки че продължаващият ѝ търговски спор с Китай започна сравнително скоро, предпазливостта на страната що се отнася до Китай датира от по-отдавна.