fallback

Турция е главоболието, без което НАТО не може

Географското местоположение на страната и позицията ѝ на балансьор във войната в Украйна я правят много важна за алианса

10:55 | 05.04.23 г.

Турция може и най-накрая да пусна Финландия в НАТО, но все още спъва Швеция за членство. НАТО обаче ще трябва да свикне да живее с това.

Непреклонната блокада е последната от поредица от турски действия, които накараха съюзниците от военния алианс да мърморят и да въртят очи. През 2017 г. Турция реши да купи руска ракетна система. Силите на Анкара многократно атакуваха кюрдските милиции, подкрепяни от САЩ в Сирия. До ден днешен президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган все още разговаря с руския президент Владимир Путин, пише Politico.

Турция блокира присъединяването на Финландия към НАТО в продължение на месеци, въпреки че войната е съвсем близо до границите на скандинавската страна. Някои официални лица настръхват заради подхода на Анкара, нейната ангажирана с Русия външна политика и отстъплението на демокрацията в страната.

Като символичен ход Белият дом не покани турски официални лица на своята среща на върха за демокрацията. Някои наблюдатели открито се чудят как Турция, член на НАТО от 1952 г., изобщо се вписва в западния отбранителен клуб.

Все пак длъжностни лица и съюзници на НАТО не показват желание да се ангажират с проблема. Те настояват, че НАТО и Турция са обвързани в брак по взаимно удобство - и съюзниците, както са правили от години, просто трябва да разберат как да накарат този съюз да проработи.

Турция, отбелязват те, разполага с втората по големина армия в НАТО. Страната активно допринася за мисии и операции на съюза, което не е точно така за други членки на организацията. Най-важното е стратегическото местоположение на страната между Черно море и Средиземно море, т.е. тя контролира всеки, който преминава оттам. Връзките на Турция с Русия могат дори да я направят полезен събеседник в потенциални мирни преговори с Украйна.

„Турция е важен съюзник на НАТО, и то по много причини“, коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за Politico, като той подчерта и защо: географското ѝ местоположение, борбата с „Ислямска държава“, подкрепата на Украйна, поддържането на световния поток от зърно.

„Те затвориха пролива Босфора за военноморски кораби“, добавя той, „което намали възможностите на Русия да засили присъствието си в Черно море и около Крим“, смята Столтенберг.

С други думи, НАТО се нуждае от Турция, въпреки главоболията, които страната създава. Организацията е готова да прави компромиси и да омаловажава разногласията, за да държи Турция в лоното си. Това илюстрира стойността, която алиансът придава на хармонията в един дестабилизиращ се свят.

Турция, от своя страна, също иска да остане в стадото, дори и редовно да се отклонява от него. Тя се нуждае от гаранции за защита на НАТО, тъй като се чувства заплашена, например от Иран и дори от Русия.

Външната политика на Турция я отличава от повечето ѝ съюзници в НАТО. Страната осъди инвазията на Русия и предостави помощ на Украйна, но също така отказва да санкционира индустриите, подклаждащи войната на Москва. От началото на войната Ердоган лично се срещна с Путин няколко пъти, както и редовно разговаря с него по телефона. Той дори обвини Запада, че провокира Русия.

Според високопоставен европейски дипломат Турция е възприела подход на балансиране, за да максимизира собствените си интереси.

Турските власти обаче гледат на страната си като на посредник. Според тях Турция е съюзник в НАТО, който може да поеме ролята на мост, която западните столици трудно могат да изпълнят. „Въпреки сериозните ни разногласия по определени въпроси, ние наистина имаме функционален канал за комуникация с Русия“, казва турски служител, който говори при условие на анонимност, тъй като не е упълномощен да говори публично.

Турция, както отбелязва този служител, е помогнала за сключването на деликатната сделка между Русия и Украйна за износа на зърно през Черно море. По думите му споразумението е предотвратило нова хранителна криза. Турция също играе активна роля в обмена на затворници между Русия и Украйна.

Според втори турски служител „никой не може основателно да твърди, че ние сме извън алианса по какъвто и да е начин“. Според него някои съюзници са „чувствителни към нашите жизненоважни и екзистенциални опасения за сигурността“.

Турция успя да запази ролята си на ренегат в рамките на НАТО и дори да си спечели отстъпки и влияние. През 2010 г. алиансът назначи турски държавен служител за помощник генерален секретар по отбранителната политика и планиране. Документите на НАТО рутинно подчертават терористичната заплаха за алианса - кимване към опасенията на Анкара.

Повечето други съюзници „не биха искали да бъдат изолирани, не биха искали да бъдат лошите“, казва Джейми Шей, бивш старши служител на НАТО. Турция обаче няма нищо против, допълва той, защото това ѝ дава огромни лостове за влияние и огромна власт.

Финландия и Швеция заедно кандидатстваха за членство в НАТО през май 2022 г. Анкара обаче изрази опасения относно подкрепата на страните за кюрдските групи и ограниченията за износ на оръжия.

През юни 2022 г. трите страни подписаха споразумение, което задължава Финландия и Швеция да затегнат своите антитерористични закони, да отговорят на турските искания за екстрадиране на заподозрени в тероризъм и да окажат натиск върху Кюрдската работническа партия (ПКК), войнствена група, която се бори с турските власти.

С течение на времето служители на НАТО започнаха да настояват, че двете страни са изпълнили своята част от сделката, но Турция не отстъпи с аргумент, че напредъкът не е достатъчен.

Експерти казват, че забавянето е отчасти свързано с вътрешната политика - в Турция ще се проведат избори през май и напрежението със Стокхолм ескалира след изгарянето на Корана на протест по-рано тази година. Освен това, Турция вероятно се опитва да притисне САЩ по редица въпроси, например блокирания износ на самолети F-16.

По-рано този месец Ердоган най-накрая обяви, че страната му ще ратифицира членството на Финландия, но не и на Швеция. Поне засега.

„Турската идея за разделяне на членството на Швеция и Финландия в НАТО и одобряването на Финландия беше много умна“, казва Аслъ Айдънташбаш, гостуващ сътрудник в института Брукингс, която специализира в турската вътрешна и външна политика. „Мисля, че това помогна изключително много на Турция да докаже, че противопоставянето на Швеция не е по искане на Русия, а е свързано със собствените интереси и искания на Турция“, допълва експертът.

В рамките на НАТО се разпространяват спекулации, че турският парламент може да подпише кандидатурата на Швеция след изборите в страната. Анкара, твърдят западни служители и експерти, няма интерес да протака вечно. Същевременно Унгария - която също все още не е одобрила членството на Швеция в НАТО, едва ли ще блокира присъединяването към алианса на скандинавската страна сама.

Представители на НАТО подчертават от месеци, че Турция има основателни опасения, но че Швеция и Финландия са изпълнили обещаното и заслужават одобрение. В частни разговори обаче някои лица изразяват раздразнение и не само от Турция.

„Политиката на умиротворяване на Столтенберг спрямо Ердоган се провали“, казва европейски дипломат. Генералният секретар на НАТО настоява, че алиансът трябва да вземе насериозно опасенията на Турция и че все още се надява Швеция да стане член след изборите през май и преди годишната среща на върха на алианса на 11 юли.

Междувременно турски официални лица казват, че подкрепят разширяването на НАТО. „В момента, в който видим, че Швеция си изпълнява ангажиментите, ще започнем процеса на ратификация, както направихме с Финландия“, коментира турски дипломат.

Въпреки опасенията относно поведението на Анкара, нейната независима външна политика може да бъде полезна в бъдеще. Мирни преговори в Украйна все още не са на масата, но Турция би била по-добър посредник, отколкото Китай.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:57 | 05.04.23 г.
fallback
Още от Политика виж още