На крачка от членството в НАТО, Финландия е в сянката на нова желязна завеса

Когато Русия нахлу в Украйна, нова желязна завеса разсече тесните дотогава връзки между Москва и Хелзинки. Ари Йоронен вижда това с очите си в своята ферма на руско-финландската граница, пише в анализ Елиас Хухтанен от Франс прес, цитиран от БТА.

"Изсякоха дърветата, за да сложат нови заграждения по границата", обяснява собственикът на стопанството край град Иматра, сочейки голото петно на двайсет метра по-надолу.

Финландия, чиито жители ще гласуват в неделя на избори, решаващи за бъдещето на премиера Сана Марин, представи през ноември план, който предвижда построяването на солидна ограда по протежение на 200 километра от общо близо 1300-километровата граница с Русия – твърде слабо населена зона.

Такава стена нямаше дори по време на Студената война – след поражението си от Съветския съюз във Втората световна война северната държава, държана под око от Москва, беше принудена да спазва неутралитет.

След разпадането на СССР през 1991 г. бившето руско велико княжество (1809-1917) повярва, че иде нова ера на позитивни отношения с могъщата ѝ съседка. Ера, през която Хелзинки ще се наложи като платформа за дипломатически и икономически обмен между Русия и Запада.

Разположена толкова близо до Русия, че се долавят звуците от тамошен полигон, фермата на Ари Йоронен досега бе отделена от съседната страна само с лек дъсчен стобор, колкото да не минава добитъкът оттатък.

През лятото стоборът ще бъде заменен с триметрова стоманена бариера. А целият двестакилометров проект се предвижда да приключи до 2026 г.

"Това ще е добре за в бъдеще. В един момент навярно ще ни потрябва", смята селскостопанският производител.

Градежът на тази стена е само един аспект от завоя в курса на Финландия, готвеща се – може би в близките дни – да стане 31-ата страна членка на НАТО.

Повече от столетие след добиването на независимост от Русия и 28 години след влизането си в Европейския съюз северната държава с 5,5 милиона жители и 337 хил. кв. км площ отваря нова глава в своята история.

"Войната в Украйна доведе до обрат, обяснява Йохана Вуорелма, изследователка от Хелзинкския университет. "Наложи се финландците да преосмислят отношенията си с Русия", казва тя.

Тази крачка ще бъде направена именно от правителството, което ще поеме властта след изборите на 2 април.

Нетипична за Европа с оглед многото резервисти, подлежащи на мобилизация, по време на война финландската армия може да нарасне десеторно – до 280 хил. войници, готови за бой.

На военизирания остров Сантахамина, преграждащ стратегическия достъп до Хелзинкския залив, млади резервисти зареждат автоматите си при минус 15 градуса по Целзий, газейки заслепяващия сняг.

Исторически травми

Според Алекси Хейно, който следва за инженер, войната в Украйна е придала "усещане за реалност" на военното му обучение.

Проучвания на нагласите в Европа сочат, че финландците са в най-голяма степен решени при нужда да бранят страната си с оръжие в ръце.

"Това е нещо, наследено от десетилетия, идва може би от духа на Зимната война", предполага полковник Веса Лайтонен, който води занятията.

Разредени, но лесно подвижни в суровия местен климат, силите на маршал Манерхайм, привидно обречени на разгром, през зимата на 1939-1940 г. превърнаха съветското нашествие в тресавище, където Москва затъна – основополагащ епизод, често сравняван с украинския сценарий.

Президентът Саули Нинистьо, макар и един от най-редовните някога събеседници на Владимир Путин, и премиера Сана Марин вече са сред най-големите критици на Русия.

Това категорично контрастира с "финландизацията" от времето на Студената война, когато политическата класа в Хелзинки гледаше да не каже и дума накриво на Москва.

След края на Студената война Финландия също поддържаше усърдно "специалните си отношения с Русия", наблягайки върху икономическото развитие и трансграничната търговия.

Избрала подхода "икономиката на първо място", страната трябваше "да отмества поглед от негативното развитие в Русия" като появата на путиновия авторитаризъм, отбелязва Йохана Вуорелма.

Мнозина финландци се чувстват днес "предадени" и оптимизмът им от времето след края на Студената война "изцяло се е изпарил", подчертава изследователката.

Също като мнозина жители от региона Ари Йоронен редовно е пътувал по работа или за пазаруване до Русия.

"От началото на войната вече не стъпвам там", казва той.  

(БТА/Андрей Шарков)