НАТО за първи път призна за възможността Швеция и Финландия да се присъединят отделно

За първи път НАТО призна открито за възможността Финландия и Швеция да се присъединят към военни алианс отделно, нарушавайки табу спрямо предишно настояване на двете страни да бъдат приети заедно. Кандидатурите им срещат отпор основно от Турция.

Перспективата двете съседни скандинавски страни да бъдат отделени представлява признание, че дипломатическите усилия за отмяна на блокадата от Анкара върху Стокхолм за момента се провалят и показва желание на ръководителите на НАТО да позволят на Хелзинки да избегне този спор, пише Financial Times.

„За момента основният въпрос е не дали Финландия и Швеция ще бъдат одобрени заедно. Основният въпрос е и двете да бъдат одобрени за пълноправни членки възможно най-скоро. И съм уверен, че и двете страни ще бъдат пълноправни членки и работят усилено, за да бъдат утвърдени възможно най-скоро“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери във вторник.

И двете страни са в по-добро положение от гледна точка на сигурността, отколкото бяха преди пълномащабното нашествие на Русия в Украйна преди почти една година, допълни той.

Изявлението на Столтенберг е първото му отклонение от официалната линия на НАТО, че кандидатурите на съседните страни Финландия и Швеция трябва да бъдат разглеждани като една. Други ръководители на алианса коментират пред FT, че изказването на генералния секретар отразява промяна в поведението.

Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е склонен да ратифицира членство на Финландия в НАТО, но не и на Швеция, като обвини Стокхолм, че приема кюрдски активисти и позволява горене на Корана пред турското посолство в страната.

Освен Турция Унгария също се колебае да ратифицира кандидатурите на двете страни, но нейното противопоставяне е смятано за не толкова непреодолимо. Макар че унгарското правителство защити Ердоган в позицията му към Швеция, унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че няма да пречи на разширяването на НАТО. Той обвини за забавянето претоварването на парламента на страната му заради спора му с Брюксел за европейските средства и заяви, че Будапеща ще одобри и двете кандидатури на заседание на парламента в края на февруари.

Финландски ръководители публично се ангажираха страната им да се присъедини заедно с Швеция. Миналата година финландският президент и лявоцентристкото правителство отделиха значително време, за да убедят по-колебливите си съседни страни, че присъединяването към НАТО е правилната реакция на настоящата среда в областта на сигурността.

Но високопоставени финландски представители казват, че ако Турция ратифицира само кандидатурата на Хелзинки, за Финландия, която има 1300-километрова граница с Русия, най-голямата от всички страни членки на ЕС, ще бъде немислимо да откаже.

Представители на НАТО коментират пред FT, че границата на Финландия с Русия прави изключително важно приемането на страната възможно най-скоро, дори това да означава изоставяне на Швеция.

Финландски ръководители отново пътуваха до Стокхолм в последните седмици, до централата на НАТО в Брюксел и до други европейски столици, за да разберат как се отнасят съюзниците към възможността Финландия да бъде приета преди Швеция, съобщават запознати с разговорите източници.

„Много е важно Финландия да стане част от НАТО възможно най-скоро. Разбира се, искаме и Швеция да се присъедини, но ако трябва да чакаме още един-два месеца това да се случи, не смятам, че това е проблем“, отбелязва високопоставен европейски дипломат.

Западен дипломат коментира, че промяната в поведението на НАТО е предизвикана от „реалност, пред която можем да се изправим, независимо дали е желана или приемлива. В крайна сметка тя може да бъде приемлива или не само за тези страни“. Дипломатът допълва, че последиците от опустошителното земетресение в Турция миналата седмица също може да изиграят роля за развоя на разговорите.

Американски представители се надяват Финландия и Швеция да се присъединят към алианса до срещата на лидерите на НАТО във Вилнюс до лятото, ако не и преди това. Но те допълниха, че не се притесняват толкова за точния график.

„Не сме толкова съсредоточени върху това кой, кога или как ще бъде приет, това наистина зависи от тези страни. Но сме много съсредоточени върху това да стане реалност възможно най-скоро“, отбелязва високопоставен представител на администрацията.