Колко болен всъщност е Ердоган?

Всъщност турският президент искаше лично да контролира доставката на ядрено гориво в първата атомна електроцентрала в страната в четвъртък. Почти две седмици преди президентските избори Реджеп Тайип Ердоган искаше да насочи вниманието към един от своите престижни проекти. С електроцентралата „Аккую" Турция навлиза в нова международна територия. Тя ще бъде построена, експлоатирана, притежавана, финансирана и в крайна сметка ликвидирана изцяло от Русия.

По този начин Турция влиза в десетилетна зависимост от руската ядрена технология. Електроцентралата е пример за стратегията на Москва да разшири влиянието си в развиващите се страни чрез износ на ядрени технологии - не на последно място в Турция, която е стратегически важна за Запада. В същото време Аккую е символ на балансиращия акт на Ердоган между членството в НАТО и задълбоченото сътрудничество с Русия в енергийния сектор.

Десетилетия на зависимост

Въпреки това в четвъртък Ердоган не пътува до крайбрежния град Мерсин, където до 2028 г. трябва да бъдат построени четири реактора. Вместо това той се включи по видеовръзка от столицата Анкара. Причината за това е заболяване, чиято тежест е обект на множество спекулации от вторник вечерта. Говорителят на президентската канцелария Фахретин Алтун беше принуден „категорично" да отхвърли слуховете, че президентът е получил сърдечен удар. 

Дори китайската държавна телевизия ги беше разпространила. „Никаква дезинформация не може да опровергае факта, че турският народ стои зад своя лидер и че @RTErdogan и неговата партия ще спечелят изборите на 14 май", написа Алтун в Twitter. 

Спекулациите се засилиха, след като Ердоган се разболя по време на телевизионно интервю във вторник. Оттогава той отмени няколко публични изяви, включително посещението в Аккую в провинция Мерсин, където се изгражда атомната електроцентрала. Министърът на здравеопазването Фахреттин Коджа заяви, че Ердоган скоро ще възобнови предизборната си кампания, след като се появиха признаци, че "гастроентеритната инфекция" отшумява.

Ердоган, който е изправен пред най-трудната си предизборна надпревара, откакто пое властта през 2003 г., заяви по-рано, че има "разстроен стомах".

В кратката си реч от президентския дворец в четвъртък Ердоган заяви, че страната му се е присъединила към лигата на държавите с атомни електроцентрали. Той подчерта, че Европейският съюз е класифицирал ядрената енергия като благоприятна за климата. „С „Аккую" ние направихме нашата страна част от това развитие", каза той и изрази надежда, че Турция ще построи още две атомни електроцентрали. Ердоган се противопостави на критиците, които се опасяват от прекалената зависимост на Турция от Русия, като заяви, че благодарение на ядрената енергия страната ще намали значително вноса на газ. Руският президент Владимир Путин, който също се включи чрез видеовръзка, похвали проекта като доказателство за това колко много прави Ердоган за страната си.

И Путин се включи онлайн

Първоначално Ердоган лично бе поканил Путин в Мерсин. Две седмици след като през март Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент, Ердоган заяви, че Путин може да присъства на "откриването" на атомната електроцентрала. Турция не е страна по Наказателния съд. Путин обаче така и не обяви публично идването си. Още преди Ердоган да се разболее, беше ясно, че руският президент ще присъства само чрез видеовръзка.

Преди церемонията двамата държавни глави разговаряха по телефона. Турската страна съобщи, че са обсъдили споразумението за зърното, войната в Украйна и положението в Сирия. На събитието в крайбрежния град Мерсин присъстваха също генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси и ръководителят на руската държавна корпорация „Росатом" Алексей Лихачов. Група противници на ядрената енергетика демонстрираха срещу проекта пред обекта. Според участниците е имало няколко ареста.

Предизборният екип на Ердоган представя събитието като „официално откриване". Както и при други „официални откривания" през последните седмици обаче, моментът следва календара на предизборната кампания, а не състоянието на проекта. Според официалните планове същинското откриване е предвидено едва за 29 октомври. На този ден Турция празнува стогодишнината от основаването на републиката. Съществуват и съмнения дали графикът може да бъде спазен. След руското нахлуване в Украйна договореният през 2010 г. проект на стойност 20 млрд. долара се разглежда в нова светлина.

„Западните санкции срещу Русия повдигнаха въпроси за бъдещето на проекта", казва пред германския Frankfruter Allgemeine Zeigung Марк Хибс, ядрен експерт в базирания в Бон Carnegie Endowment for International Peace. Санкции са наложени срещу поне една банка, която е трябвало да участва във финансирането. Информационната агенция Bloomberg съобщи, позовавайки се на турски източници, , че "Росатом", операторът на централата, е предоставил 15 млрд. долара по нареждате на Путин. Руската страна отрече сумата.

Една от въпросителните, които висят над проекта след нахлуването, е планираната доставка на технология за управление от германската компания Siemens Energy. Анкара с нетърпение очаква лиценз за износ от германското правителство.