Л. Кючуков: Контраофанзивата на Украйна ще определи дали ще има преговори до края 2023 г.

Напоследък се наблюдава техническа ескалация на войната в Украйна.  Тя се превърна в битка - в една конкретна битка. Контраофанзивата на Украйна ще определи дали ще видим преговори до края на годината или ще продължи да се търси решение чрез военни действия, заяви Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria.

„Това от една страна води до ескалация, до допълнително въоръжаване на Украйна, а от друга страна се наблюдава много изразена тенденция, че в зависимост от това как евентуалното настъпление ще се отрази върху динамиката на военните действия и върху териториално преразпределение, ще стане ясно дали до края на годината ще се инициира някакъв процес на преговори или ще продължат усилията за военно решаване на проблема“, изтъква експертът.

Той коментира и скорошната победа на настоящия президент на Турция Реджеп Таип Ердоган на последните избори.

"В победата на Ердоган на изборите няма изненада. Основният въпрос беше дали може Ердоган, който овладя цялата държава, да загуби властта и очевидно отговорът е "не". Той наистина владее цялата държава, всички инструменти - и бизнеса, и медиите, и съдебната система, и администрацията. Но по-важно е друго. Ердоган има два основни политически коза", изтъква Кючуков.

Според него първият политически коз е национализмът. "Той издигна самочувствието на турските граждани и не случайно в Западна Европа, във всички големи турски общности, те гласуваха за Ердоган. Те получиха самочувствието на представители на една сериозна държава. Точно обратното се случи на Балканите с турските избиратели, които виждаха в неоосманизма не толкова издигане на самочувствието, колкото притеснение за евентуалните бъдещи действия", коментира още експертът.

По думите му вторият коз е бил контролираната ислямизация на Турция, „която Ердоган осъществи".

По отношение на Балканите, в избора между стабилност и демокрация, в много политически среди той беше направен в полза на стабилността на Турция. След тези 20 години Ердоган е лицето на стабилността, посочи Кючуков.

Той добави, че не очаква промени в политиката на Ердоган след преизбирането му.

"Но очаквам активизиране в някои сфери. Ситуацията в момента, особено в международните отношения, е много изгодна за Ердоган. Той буквално е с развързани ръце, осребрявайки своята стратегическа значимост за НАТО", изтъква Кючуков, добавяйки: "Ердоган решава своите двустранни проблеми чрез НАТО. С Швеция и Финландия по повод кюрдите - чрез членството в НАТО, за критиките за правата на човека от страна на САЩ и ЕС - отново през призмата на своята значимост за НАТО. Като съюзник, той ще продължи да използва възможностите, които предлага за комуникация между Киев и Москва и между Запада и Москва. Между другото те се използват и от нас - и от ЕС и НАТО за комуникация, и от ООН (знаем за Зърнената сделка)".

Според Кючуков сега ръцете на Ердоган са развързани за действия в Северна Сирия (и ако се налага – в Ирак) по отношение на кюрдите.

„Нещо, което той прави, а като цяло международната общност си затваря очите за това, предвид по-големия конфликт, в който е ангажиран", допълни Кючуков.

Третата област, в която Ердоган разчита да се справи с проблемите, благодарение на външнополитическото си влияние, е свързана със засилване на позициите си вътре в самата Турция, включително и в икономическата сфера.

"Той разчиташе да се пребори с тези икономически проблеми за сметка на чуждестранно финансиране". Победата на Ердоган дава допълнителна стабилност на страната. "Това, което може да се очаква, е стабилизация и активизация", изтъква Кючуков.

Той коментира и ситуацията в Косово, която по думите му остава напрегната.

"Позицията на ЕС и НАТО е много еднозначна. Спрямо Балканите като цяло, тя следва подхода на императивната консолидация и това е във връзка с войната в Украйна. Тази политика буквално може да се формулира като: "Който не е с нас, е против нас". Това е "точно обратното на руския подход, който бих казал, че е имплицитна фрагментация: "Който не е тях, е с нас", изтъква експертът.

Той заяви, че ЕС се опитва да ускори решаването на спорните въпроси на Балканите.

„Намали се конфронтационната риторика между Гърция и Турция, беше направен сериозен опит да се деблокират преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС, нещо което се случи миналата година с т. нар. Френско предложение. И третия основен проблем беше Косово и Сърбия. Практически ултимативно ЕС отправи предложение за стъпките към нормализиране на отношенията. Предложение, което беше прието през февруари тази година и допълнено с анекс през март - между (Албин) Курти и (Александър) Вучич. Този анекс очертава пътя, стъпките, но не беше подписан, а устно приет, допълни събеседникът“, изтъкна Кючуков.

В коментара си за Сърбия гостът заяви, че Вучич сам е напуснал лидерската позиция на партията си и "това е свързано с договореностите в Косово и отстъпките, които направи там", а не с масовите стрелби. "Стремежът на Вучич е да запази държавната власт, за да проведе тези ангажименти, които беше поел. От друга страна да успокои сръбското общество - нещо, което не се получава в момента и това до голяма степен се дължи на случващото се в момента в Косово", споделя Кючуков.

Според него Сърбия е част от целия общоевропейски формат, „който като цяло, по един или друг начин, е солидарен с Украйна. Сърбия се стреми, естествено да запази отношенията си с Русия, които тя имаше в следствие на Косовската криза, следвайки примера на Унгария, Турция или някои други страни. Но Сърбия и Вучич имат за свой приоритет присъединяването към ЕС".

Целия разговор може да намерите на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.