Вилнюс се превръща в крепост в очакване на лидерите на НАТО

НАТО превръща Вилнюс в крепост преди началото на срещата на върха на лидерите на организацията, пише Ройтерс. В столицата на Литва ще пристигнат президентът на САЩ Джо Байдън и лидерите на още 40 западни държави, а градът е само на 32 километра от границите на Русия и Беларус, смятани за основни врагове на Алианса. Срещата ще се проведе на 11 и 12 юли.

16 държави от НАТО изпратиха около 1000 военни за защита на Вилнюс, в страната се разполагат модерни системи за противовъздушна отбрана, които липсват на Прибалтийските републики. Сред тях са 12 системи Patriot от Германия, системи NASAMS от Испания, военни самолети от Франция, Дания и Финландия, както и системи за блокиране на дронове от Великобритания и Франция.

Въздушното пространство ще бъде пазено и от хеликоптери от Полша и Германия.

"Би било безотговорно да оставим незащитено небето, когато пристигат Байдън и лидерите на 40 държави", коментира президентът Гитанас Науседа. Той отбеляза, че в страната вече мислят какво ще правят след края на срещата и вероятно ще има перманентна въздушна защита на ротационен принцип.

Латвия и Полша изпратиха и полицейски части в помощ на съседката си. Временно ще бъде възстановен и граничният контрол със страните от ЕС, допълва Ройтерс.

На срещата на върха във Вилнюс ще присъстват членовете на НАТО (31 държави с присъединяването на Финландия през април 2023 година) и са поканени лидерите на Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. В литовската столица ще бъде кандидатът за членство Швеция, но още не е сигурно дали ще пристигне украинският лидер Володимир Зеленски. Преди време той коментира, че няма да отиде на срещата, ако няма да има ясни ангажименти към членството на страната в Алианса.

Засега САЩ не дават конкретни индикации относно очакванията на Киев за "пътна карта", цитирайки липсата на единство сред членовете. Но все повече европейски столици вече коментират, че Украйна трябва да е член на НАТО, когато това стане възможно, тоест след края на войната, каквото е и искането на Володимир Зеленски.

Войната в Украйна сплоти НАТО и насърчи военните разходи. От години членовете неглижираха правилото за 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) годишни военни разходи. Но сега средствата за отбрана се увеличават - и трите Прибалтийски държави, някога част от СССР, планират да се съобразят с правилото през 2024 година.