Испанската партия Vox показва ограниченията пред крайната десница в Европа

Крайнодясната партия Vox изгуби места на изборите в Испания в неделя, осуетявайки перспективите за първо твърдолинейно, подкрепено от националисти правителство след диктатурата на генерал Франсиско Франко. Това показва ограниченията в Европа за стремежа на европейската крайна десница да стане част от традиционния политически спектър, пише Ройтерс.

Допитванията преди изборите предсказваха победа за десноцентристката Народна партия (НП), а Vox трябваше да е вероятният балансьор. Те обаче не успяха да постигнат мнозинство и оставиха ролята на балансьори на подкрепящи независимостта на Каталуния и на Страната на баските партии в раздробения парламент.

Местата на Vox в парламента намаляха до 33 спрямо 52 преди това въпреки подкрепата по време на предизборната кампания на видни националистически лидери, включително Джорджа Мелони в Италия и Виктор Орбан в Унгария.

Антиимигрантската и антифеминистка партия Vox се представи особено лошо в област Кастилия и Леон, където държеше управлението заедно с НП и насърчаваше политики, които бяха проблематични за много поддръжници на традиционните партии.

Те включваха опити за промяна на правилата за клиниките за аборти, при които на жените трябваше да се показват 4D снимки на бебета, които искат да махнат, и да чуват биенето на сърцето им.

Резултатът от изборите в неделя, който може да задържи премиера социалист Педро Санчес на власт или да наложи нови избори, показва изборния таван за някои крайнодесни партии в Европа, въпреки че възходът им тревожи лидери от Брюксел до Берлин.

„Единствената най-важна тема за населението беше свързана с разходите за живот и стратегията на Vox беше съсредоточена върху проблеми на идентичността“, коментира Мухтаба Раман, управляващ директор за Европа на „Евразийската група“.

„Борбата срещу правата на ЛГБТ общността, имиграцията и каталунския сепаратизъм не донесоха очакваното завръщане на Vox“, допълва той.

Подкрепата за крайнодесния популизъм в четирите водещи икономики в еврозоната расте, тъй като кризата с разходите за живот разпалва недоволството от традиционните политики и гнева срещу растящите разходи за зелен преход.

До момента обаче крайнодесните партии са предимно по-малки коалиционни партньори или са директно изключени от работата с традиционни групи, въпреки че част от дневния им ред изтласква центристки политики надясно.

Капаните от обединяването с крайната десница бяха показани от лидера на основната опозиционна партия в Германия Фридрих Мерц в понеделник, когато той се отметна от изказвания, че би могъл да работи с „Алтернатива за Германия“ на национално ниво.

Мерц, който е лидер на Християндемократическия съюз (ХДС), своевременно изключи каквото и да било сътрудничество с „Алтернатива за Германия“ след недоволство в собствените му редици.

Мелони, която миналата година пое властта като лидер на най-дясното правителство в Италия от Втората световна война насам, смекчи твърдолинейната си реторика за имиграцията, въпреки че гради международни съюзи за борба с новопристигащите мигранти.

Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен също смекчи позицията си по някои обществени въпроси, включително се отметна от обещание за забрана на еднополовите бракове.

„Говоренето, че Европа залита към крайно дясното е преувеличено“, казва Раман.

Без връщане към Франко

Поддръжници на Социалистическата партия отпразнуваха поражението на Vox, като скандираха „Но пасаран“, лозунг, използван от републиканската фракция по време на испанската Гражданска война през 1936-1939 г.

Льо Пен все още не е коментирала резултатите от изборите в Испания, въпреки че побърза да поздрави Vox след резултатите на местните избори миналия май.

От друга страна, френското правителство изрази задоволство от резултатите: „Добра новина за Европа“, каза министърът по европейските въпроси Лоранс Бун. „Тези, които крещят най-високо, не винаги са прави: Европа остава скъпа на гражданите“, допълни той.

Но подкрепата за крайната десница в редица европейски страни все още е силна. Миналия месец „Алтернатива за Германия“ спечели избори за регионален лидер за първи път и е напът да спечели три предстоящи местни избори в Източна Германия. Възходът ѝ буди безпокойството на местната разузнавателна служба от прояви на екстремизъм.

В белгийската област Фландрия, където се говори нидерландски език, крайнодясната партия „Фламандски интерес“ поведе в допитване през май на държавната телевизия VRT с 24,6% от гласовете на участниците, с шест процентни пункта повече спрямо изборите през 2019 г. До момента партията беше забранена на национално и регионално ниво.

„Популистите дават прости отговори на сложната реалност с инфлацията, загубата на жизнен стандарт и нарастващото въздействие на климатичните промени“, казва Хедър Грабе от европейския институт Bruegel.

Но в Европа средният дял на крайнодесните популистки партии нараства само скромно от около 12%-13% в началото на века до около 15% сега, казва Лари Бартелс, преподавател в университета Vanderbilt.

„Възходът на популизма сам по себе си е преувеличен от селективното внимание към места, където крайнодесни популистки партии постигат големи пробиви“, отбелязва той.

Vox привлече избиратели с разнообразни проблеми. Тя подкрепя бикоборството, иска да бъде даден приоритет на използването на кастилски испански спрямо регионалните езици и се съсредоточи върху подкрепа за „семейството като основна институция“.

Подобно на „Алтернатива за Германия“ Vox критикува политики за борба с климатичните промени и обеща да намали нискоемисионните зони и да пренасочи велоалеи и платна за автобусите за по-доброто движение на колите в градовете, където тя е част от местните власти.

Лидерът ѝ Сантяго Абаскал заяви, че лошото представяне на Vox се дължи на различни причини, като обвини „манипулираните избори“ и преждевременния триумфализъм на НП.

Но колкото и привлекателни да са политиките на Vox за някои избиратели, за други перспективата тя да споделя властта беше достатъчна, за да се придържат към традиционната левица.

„Не мога да гласувам за НП, защото живях по времето на франкизма, баща ми беше в затвора тогава. Мога да си представя да подкрепя НП, но след това идва Vox, която не мога да подкрепя“, казва избирател.